Българските следи в Трансилвания

Първата българска империя владее Трансилвания повече от 100 години.От времето на Крум до появата на маджарите тази провинция е важна икономическа база за българската държава. В Седмоградско/Трансилвания са жизнено-важните солни мини, които носят огромни доходи за българските владетели. Според историческите извори, в края на 9-ти век херцог Арнулф от Каринтия изпраща писмо до българския владетел Владимир (Расате), в което предлага възобновяване на мирните отношения , като поискал - във връзка с конфликта си с Моравия - да не се позволява на моравците да закупуват сол от българските солни мини в Трансилвания.

Митническата граница при Иван-Александър

През времето на Второто българско царство /империя/ отвъддунавските земи – Влашко и Молдова – са или част от българската държава, или са силно зависими от нея. До появата на монголите северната граница на българската империя достига до карпатските проходи. От началото на 14-ти век военни контигенти от Влашко и Молдова редовно служат под знамената на българския търновски император. Такива участват и в злощастната за България битка при Велбъжд през 1331 г. Малко известен факт е, че по времето на Иван-Александър митническата граница на българската империя минава по билото на Карпатите, недалеч от днешния град Брашов. При сина му Иван-Шишман - българската доминация отвъд Дунав продължава почти до покоряването на Търновска България от османските турци. Една от последните победоносни за българската империя войни е срещу влашкия владетел Дан Първи, който е сразен и убит в сражение от Иван-Шишман през 80-те години на 14-ти век. На негово място Иван-Шишман поставя своето протеже Мирчо.

Българи от Търново се преселват в Брашов в края на 14-ти век

Черната църква, гр. Брашов: Построена е между 1383 и 1385 г. от българи.
В средновековния Брашов е имало български квартал (на унгарски „булгарсег“ означава „български ъгъл“ ”). В него се заселват предимно занаятчии и зидари от Търново. В края на 14-ти век българската общност в Брашов е многобройна и се състои от бежанци, избягали на няколко вълни от османското нашествие на юг от Дунав. Местното влашко население нарича българите „шкеи“. По онова време в маджарско-германския Брашов власите са нямали право да търгуват в самия град, а само пред портите му. Българите били допуснати да се заселят в пределите на града и участват в изграждането на „Черната църква“. До средата на 19-ти век в района около Брашов има все още значително „шкейско малцинство“

Трансилванските саксонци

Трансилвански саксонци в народни носии
Трансилванските саксонци са немскоезична общност, която се установява в географската област Трансилвания през 12-ти и 13-ти век. Те са поканени за първи път от унгарския крал Геза II (1141-1162). Неговата първоначална идея е била да укрепи рядко заселената югоизточната граница на кралството около карпатските проходи, които свързвали Маджарско с източните степи. Саксонците се специализират в рударството: заселват се на неголеми групи и изпълняват специфични операции при добива на рудата, обогатяването и преработването ѝ в метал и изработката на металните изделия. През целия 20-ти век трансилванските саксонци се изселват от Румъния в посока Германия. Последната голяма вълна е от 90-те години на 20-ти век. Днес в Трасилвания живият около 37 хиляди етнически германци.

Тевтонският орден

Тевтонски рицари
Тевтонският орден възниква през 1190 г по време на обсадата на Акра от сарацините. Първоначално, монашеско-рицарската организация се развива около охраната на болницата в Акра, в която се лекуват ранени при обсадата на града рицари от германския контингент. Числеността на тевноските рицари в Сирия и Палестина достига над 400 души. Те всяват ужас сред сарацините. Тевтонците обаче претърпяват няколко тежки поражения в светите земи и не успяват трайно да се закрепят там. През 1211 година тъстът на българския цар Иван-Асен Втори – маджарският крал Андрей II – кани тевтонците да се установят в Трансилвания, за да му помогнат във войната срещу нахлуващите от изток кумани. Тевтонците се заселват около карпатските проходи и за около 20 години развиват титанична строителна дейност: издигат десетки укрепени селища, църкви, цитадели, замъци и градове. Тевтонските рицари се оказват старховита сила, която отбълсква куманите и започва контра-настъпление срещу тях отвъд Карпатите. В походите си тевтонците достигат до Дунав и Прут. В началото на 30-те години на 13-ти век тевтонците са прогонени от унгарския крал, тъй като стават прекалено независими и правят опит да създадат собствена монашеска държава в Трансилвания. В следващите 200 години тевтонците се установяват на брега на Балтийско море.

Църквите-крепости

Тевтонска църква-крепост в Трансилвания
По времето на тевтонците започва изграждането на църквите-крепости в Трансилвания: това са укрепени храмове-замъци , които изникват край по-големите саксонски села в района. Те служат за прикритие и защита на населението. Всяка църква-крепост разполага с над 100 отделни килии, пред входа на която е имало табелка с указание, кое семейство от селото да бъде приютено вътре по време на обсада и нашествие. Днес уникалните църкви-крепости в Трансилвания са защитени от Юнеско.

Посети Брашов

В стария Брашов може да посетите "българската порта". В населения предимно със саксонци град е имало цял български квартал с бежанци, избягали от Търново в края на 14-ти век.

Резервирай изгодно нощувка в Брашов! »
Посети Русе

Русе е първият български европейски град. Крайдунавската перла притежава уникални архитектурни шедьоври в стил "виенски сецесион" от края на 19-ти и началото на 20-ти век.

Резервирай изгодно нощувка в Русе!»
Посети замъка Пелеш

Замъкът Пелеш е разположен сред южните склонове на Карпатите. Уникално архитектурно постижение, което си струва да разгледате по пътя към Брашов.

Резервирай изгодно нощувка край замъка Пелеш!»

Туристически забележителности от българското минало отвъд Дунав

Отсечка от обновения път между Гюргево и Букурещ
За много българи Румъния е все още непозната дестинация. Северната ни съседка се променя изключително бързо и вече предлага сравнително удобни шосейни пътища , които свързват Русе и Гюргево с Букурещ, Плоещ и карпатските проходи.

Първа нощувка: Русе
Първата нощувка може да я направите в Русе - българската перла на виенския сецесион. Препоръчвам ви резервация на частен апартамент в центъра на града: изключително чисто, приятно и удобно. Условията са за като 4-звезден хотел, а на практика плащате минимална сума за нощувка.

План за двудневно пътешествие с автомобил до Брашов

Центърът на Букурещ
Изключително лесно за изпълнение е примерно двудневно пътешествие с автомобил до северните митнически граници на Втората българска средновековна империя, тоест до село Бран и средновековния град Брашов. Ако нощувате в Русе и тръгнете рано сутринта, напълно постижимо е в рамките на няколко часа да прекосите Влашко и да нощувате в Бран или Брашов. В никакъв случай не избирайте маршрут по Околовръстното на Букурещ. Използвайте навигацията и преминете през центъра на румънската столица –хем, има какво да видите, хем, ще си спестите много нерви и време в редовните задръствания и пътен хаос по букурещкото Околовръстно.

Центърът на Букурещ
От Букурещ тръгва новата магистрала за Плоещ, която е добре направена и предлага удобно и бързо пътуване в следващите 50-60 километра. При Плоещ трябва да поемете по шосето за планинския курорт Синая.

Главен път през Карпатите
Ако пътувате през почивни дни, се заредете с търпение – редовно се образуват километрични колони по карпатските проходи. Общо-взето асфалтовият път е добър и приятен за шофиране.

Брашов през нощта
Задължително нощувайте една вечер в Брашов и една вечер в Синая. Брашов има атмосферата на саксонско средновековно градче, по арт-излъчване много наподобява нашия Пловдив. Има приятни музикални клубове и ресторанти, в които на прилична цена може да вкусите добре приготвени ястия.

Замъкът Бран
От Брашов може да отскочите до замъка Бран –твърдината на Влад Цепеш /Дракула. В подножието му се издига каменен кръст от 15-ти век, изписан със старобългарски букви: поредно доказателство докъде са стигали влиянието и престижа на средновековната българска империя.

Каменен кръст в подзножието на замъка Бран
Може да ви звучи като куриоз, но някои американски историци смятат, че Влад Цепеш имал български корени, или най-малкото ползвал писмено старобългарски език.

Замъкът Пелеш
На връщане от Бран непременно се отбийте в Синая и си отделете поне няколко часа за замъка Пелеш: невероятна красота и пищност. От Синая също може да вземете планинския лифт и да разгледате градчето от карпатските алпийски зъбери.

Разгледай оферти за резервации до историческите забележителности в Трансилвания и Влашко »