Средновековната арменска география за завоюването на България от османците

Responsive imageСпоред българския учен Петър Голийски, поне един средновековен арменски извор указва ясно, че България е паднала под османска власт доста по-късно от края на 14-ти век. Става въпрос за твърдините Ловеч и Сечов, които остават непревзети до към средата на 15-ти век.
В късна добавка от 15-ти век на арменската средновековна „География на Вардан Аревелци“ са изброени балканските християнски градове, които към втората четвърт на 15-ти век все още не са под османска власт.
На река Дунав, като свободни от турско управление, в късната „География на Вардан Аревелци“ са посочени крепостите Ловеч, Сечов /Свищов/ и Смедерево.

Български краеведи от началото на 20-ти век достигат до подобни заключения, след като в ръцете им попада съкратената „Османска история“, издадена през 1871 г. в Цариград. В нея било записано: “Ловеч, град най- късно превзет от България.” Подобна теза защитавал и ловешкият краевед Борис Караконовски, който бил известен като събирач на народни песни и предания.

Responsive image В подкрепа на предположението, че Ловеч е паднал около средата на 15-ти век се изказва и известният български етнолог и историк Анастас Иширков , който през 1930 г пише следното: „Много е вероятно да е превзета Ловчанската крепост от турците по време на Владиславовия поход в 1444 г.”
Когато известният османски пътешественик и хронист Евлия Челеби посещава Ловеч през 17-ти век, той пише: „при завладяването на тукашните места османците претеглили много мъки и трудности, та от времето на Худавендигяр (Мурад I) дори от Завоевателя (Мехмед II), пет властелина с мъка завладели тези места.”

Неговото свидетелство подкрепя сведението от по-ранната арменска „География на Вардан Аревелци“, че българска крепост на север от Стара планина пада, след като на османския престол се сменят петима владетели, тоест крепостта Ловеч пада поне половин век след Търново.