АУЛЪТ НА КАНАС ЮБИГИ ОМУРТАГ/МОРТАГОН

Responsive imageНаследникът на кан Крум – канас юбиги Омуртаг/Мортагон е строител и войн, който укрепва българската държава и я превръща в империя. Благодарение на солните мини в Трансилвания българската държава придобива колосални средства и възможности. Те намират отражение в мащабната строителна дейност на Омуртаг и в каменните надписи, оставени от него. Огромните приходи в българската хазна позволяват изграждането на пътища, храмове, укрепления и дворци, а също и формирането на тежката българска конница, за която за първи път се споменава по времето на кан Крум. За Омуртаг е важно да увековечи българското величие с каменни надписи на гръцки език, които да респектират и всяват почуда. Те се оказват и важна историческа хранителница на паметта за миналото във времена, когато българската държава е унищожена. Предполага се, че Асеневци са колекционирали българските старини от времето на Крум и Омуртаг и затова един от Омуртаговите каменни надписи е поставен като колона от Иван Асен Втори в търновската престолна църкава „Св. 40 мъченици“.

Responsive imageЕдин от запазените каменни Омуртагови надписи е Чаталарският. Той е открит край село Чаталар/днес с. Хан Крум и гласи:

„Великият владетел Омуртаг е владетел от бога в земята, където се е родил. Като пребъдва в Плиска, той построи аул (укрепен дворец) на Туча и уголеми силата си спрямо гърци и славяни. И построи изкусно мост на Туча зад аула; а в самата крепост постави четири стълба и между стълбовете два медни лъва. Нека бог удостои кана от бога да притиска с нозете си императора, докато тече Туча и докато тя задържа многото български противници, и като покорява враговете си, в радост и веселие да проживее сто години. А времето, когато аулът беше построен, беше по български сигор елем, а по гръцки 15-и индиктион.“
От този надпис на канас юбиги Омуртаг разбираме,че край река Туча/Камчия е изграден укрепен каменен дворец.

Responsive imageНеговите останки са открити, описани и скицирани от Карел Шкорпил в началото на 20-ти век, недалеч от село Чаталар/ с. Хан Крум. Българската крепост се състои от три части: землено укрепление - правоъгълник с вал и ров с размери 515 на 405 метра, палисадно укрепление – вътрешен правоъгълник - висока метър и половина дървена стена, и каменен дворец-крепост с размери 110 на 93 метра.

Аулът на кан Омуртаг се намира на 2 км южно от с. Хан Крум, разположен е в местността „Хисар кале“ в близост до река Камчия. Според датировката, дадена в Чаталарския надпис, укрепеният каменен дворец на канас ювиги Омуртаг е завършен в 822 г.
Археологическите проучвания показват, че крепостта е просъществувала до първите десетилетия на 11-ти век, когато България пада под византийска власт.

Responsive imageУкреплението край село Хан Крум е с обща площ 250 декара. В него е имало огромно българско езическо капище, с каменен олтар за жертвоприношения на животни и гадаене.В района са открити и две прабългарски могили. През Средновековието в очертанията на аула е построен и български християнски храм.

Интересното е, че каменният дворец и укрепленията, издигнати от канас ювиги Омуртаг, се появяват в близост до четири готски ранно-християнски църкви. Доскоро се смяташе, че те са били разрушени и не са функционирали поне век преди появата на българите, но напоследък все повече се налага гледището, че готите са били важна съставна част от населението на българския дунавски хинтерланд.
Част от готските християнски храмове са функционирали и по време на българската държава – за това съобщава текст от 9-ти век, в който се казава, че готският храм в град Томи/Констанца е бил действащ по времето на Крум и Омуртаг.

Responsive imageЕдин от готските раннохристиянски храмове в района на аула на канас юбиги Омуртаг е бил епископска базилика, в която лично е служил и обитавал готският епископ Вулфила, създал древно-германската азбука и превел библията на готски. В района са открити и следи от селище, готска и тракийска керамика, както и останки от древни козметично-медицински комплекти (пинсети, лъжичка и кюрета), токи от колани, златни готски накити и фибули в тях. В един от гробовете е погребана жена с изкуствено създадена деформация на черепа, която е била белег за благороден произход.

За съжаление, до аула на кан Омуртаг се стига сравнително трудно. На пътя Велики Преслав-Шумен са поставени указателни табели, но след първите 100-200 метра асфалт - от отбивката започва черен път, ползван предимно от селскостопански машини.

Responsive image Той е с бабуни и дупки. Ако паркирате след първите 1000-1500 метра, ще се наложи да ходите пеша по черния път между 20 минути и половин час. Мястото е изключително живописно. Пътят прави завой край ручей, от който се виждат каменните зидове на укрепения дворец на кан Омуртаг.


Аулът е разположен на около 10 километра от градовете Шумен и Велики Преслав.