Бдин – средновековната българска престолнина на Дунав

Responsive imageОт 90-те години на 14-ти век до 1419 г Бдин е единствена столица на „българската империя“. В края на 13-ти и началото на 14-ти век крепостта на Шишмановци е втора, „периферна“ българска столица поне още 20 години. Метаморфозата на града край Дунав е забележителна, тъй като по времето на Второто българско царство той за кратко време се превръща от крайгранична българска болярска цитадела в значим търговски и наемнически пункт, в който резидира един от българските владетели.

Безспорно Бдин не може да се измерва с Търновград, но е един от непоклатимите символи на българската държавност в едни територии, които са упорито оспорвани в продължение на десетилетия от българи, унгарци и сърби.

Бдин по време на Първата българска империя

Responsive imageЦитаделата на средновековния български Бъдин/Бдин възниква върху основите на римското крайгранично укрепление Бонония. Археолозите са категорични, че вече в началото на 10-ти век крепостта край Дунав има солиден нов български градеж. Старите стени са надградени, като новите български укрепления следват трасетата на римските крепостни порти и кули.
В края на 9-ти и началото на 10-ти век Бдин е седалище на български комитат – цитаделата е военна крепост и областен административен център. Според някои историци „бдинският комитат“ по онова време е обхващал обширни земи отвъд Дунав и дори отвъд Карпатите и се разпростирал и в южните части на днешната географска област Трансилвания. Крепостта Бдин се изгражда около укрепената резиденция на местния български управител - боил.
Крепостта е спомената в хрониката на византийския автор Скилица-Кедрин, който описва похода на император Василий Втори Българоубиец на север от Стара планина през 1002 година. Българската крепост Бдин пада след упорита 8-месечна обсада:
„На следната година... императорът се отправил на поход срещу Видин и го превзел със сила след цели 8 месеца обсада.“ („История“ от Скилица-Кедрин)
Към този период кулите в българската крепост Бдин са четириъгълни или квадратни. Това, според изследователя Венелин Бараков /„Градът във Второто българско царство“/, е типична особеност за българското фортификационно строителство от 10-ти век.

Бдин по време на Второто българско царство/империя

Responsive image По време на византийското владичество Бдин (наричан от ромеите Видин) е крайгранична дунавска крепост. При възстановяването на българската държава Бдин отново е военна резиденция на местния български управител. Около неговия укрепен дом се изгражда градът-крепост Бдин, който, дори във времената на най-големия си разцвет, наподобява повече голям замък, отколкото типичен средновековен град.
В началото на 13-ти век в Бдин се установява местният български болярин Белота, който е назначен да управлява областта от цар Калоян. По онова време укрепената болярска цитадела разполага със 6 кули. При Калоян България връща в своите граници западното българско землище – градовете Браничево, Белград и Ниш. Бдин е важен опорен пункт, разположен на стратегическо място, което контролира земите на север и на юг от река Дунав след пролома Железни врата.

Responsive imageПри царуването на Борил в Бдин е организиран бунт срещу владетеля в столицата Търново. Метежът е потушен с унгарска помощ. Градът е превзет от маджарските войски и е предаден на цар Борил.
Унгарците овладяват града още три пъти между 1231 г и 1266 г. През 1279 г Бдин е превзет за кратко и от византийския военачалник Михаил Глава Тарханиот.
Градът е овладян с пристъп и от сръбския крал Стефан Урош II Милутин през 1292 г при негова наказателна контра-акция срещу местния български полусамостоятелен управител деспот Шишман, който преди това с татарска помощ разорява сръбската архиепископия в Жича.
През втората половина на 13-ти век Бдин постепенно се превръща от резиденция на местния български крайграничен управител във властови център, който започва да оспорва абсолютното върховенство на централната власт в Търновград. В този период местният бдински болярин-управител разполага със значителна самостоятелност, макар да продължава формално да е представител на централната българска власт в този северо-западен граничен район. През 60-те години на 13-ти век в Бдин резидира руският авантюрист и български деспот - Яков Светослав.

Responsive imageАрхеолозите са категорични, че при цар Калоян Бдин се разширява значително. Резиденцията на местния управител, наследена от Първата българска държава, е обновена – усложнява се нейната укрепителна система. Появява се голяма двуетажна сграда с жилищно предназначение. Според Венелин Бараков , вероятно под унгарско влияние е избрана пръстеновидната система на отбрана, която доближава архитектурата на бдинската резиденция до някои замъци в Средна Европа. Суровият монументален градеж напомнял замъка на унгарските крале във Вишеград.

Значението на Бдин се промения драстично в края на 13-ти век, когато на сцената в българската история излизат прогонените от Унгария след гражданска война кумански аристократични родове, част от които намират добър прием в България и бързо се сродяват с местното българско болярство.

Responsive imageНякои от така наречените „мъже на кървите“ се заселват в северо-западните български земи, част от които вече са окупирани от маджари и сърби. Така например, около българската твърдина Браничево се установяват двама братя-кумани, които отцепват областта от Унгария и я правят васална на България. Те поддържат съюзни отношения с други кумански местни войводи и владетели – сред тях е Шишман, управителят на Бдин.
Куманинът Шишман установява властта си над Бдин и превръща обширната северозападна българска област на север и на юг от Дунав в почти независима от Търновград държава, с много висока репутация относно военната и финансова мощ. Шишман се сродява с една от внучките на Иван Асен Втори и така е приет като свой от висшата българска аристокрация. По негово време Бдинското княжество започва да разработва с помощта на преселници-рудари от Саксония сребърната мина около Чипровци. Бдин се превръща в център за набиране на елитни военни наемници за участие във военни кампании в цяла Европа. В началото на 14-ти век Бдин е описан подробно в пътепис на френски монах-францисканец. От текста става ясно, че още тогава Бдин е сочен като една от столиците на „империята България“, която има обширни владения на север от Дунав:

Responsive image“България е една империя сама по себе си. А столицата на тази империя е Бдин, един голям град. Императорите на същата империя се наричат Шишмановци. Земята е много широка, просторна и хубава и се напоява от 10 плавателни реки, обсеяна е с живописни гори и дъбрави, изобилства с хляб, месо и риба, сребро и злато и много стоки, предимно восък и коприна. Прочее в нея има много сребърни рудници и всички реки влачат пясък, смесен със злато, откъдето по заповед на императора, непрекъснато се взема и обработва злато. През средата на тази империя минава реката Дунав..” (трактат на анонимен францискански монах, изготвен през 1308 г по поръка на Шарл дьо Валоа, брат на френския крал Филип IV Хубави)
Любопитно е, че наемници от Бдин и България са споменати в два текста от 14-ти век за участието им военна кампания в Моравия и в няколко сражения от 100-годишната война между Франция и Англия. Повече по темата може да прочетете в „Истинската история на Видинското княжество“ на Петър Николов-Зиков.

Responsive imageИзследователите предполагат, че владетелят на Бдин Шишман е бил роднина (братовчед или чичо) на българския цар Теодор Светослав. Областта около северозападната българска граница му е поверена, за да бъде управлявана по-изкъсо и бъдат пресечени домогванията на маджари и сърби към тези периферни български земи. Към началото на 14-ти век Бдин е със статут на почти самостоятелна българска държава. Областта отново попада под пряк контрол на Търновград, когато през 20-те години на 14-ти век синът на стария Шишман е избран за български цар под името Михаил Трети Шишман . А той по-късно е наследен от Иван-Александър – син на брат му Срацимир. Счита се, че в началото на 14-ти век Шишмановци вече носят във вените си кръвта на две български династии – на Тертеровци и на старите Асеневци.

Responsive imageДо средата на 20-те години на 14-ти век владетелят на Бдин управлява обширни области отвъд Дунав – под български контрол е цяла Олтения (западната част на Влашко) от карпатските проходи до река Дунав, включително и крепостта Северин. Неуспешна война на Михаил Трети Шишман срещу унгарците води до загуба на обширни български отвъддунавски територии.
При всички войни на българските владетели в техните войски участват съюзни контингенти от васалните влашки княжества отвъд Дунав. В армията на бдинския владетел редовно били наемани татарски и алански бойни части, които се биели с маджарите и сърбите на страната на българската държава. По онова време Бдин има достатъчно финансови постъления от сребърните рудници, градът се утвърждава и като важно търговско средище на река Дунав.
През 1332 г Бдин отново е щурмуван и превзет – този път от войските на търновския цар Иван-Александър, който наказва отцепника Белаур.

Responsive imageПрез 50-те години на 14-ти век Бдин става апанажно владение на престолонаследника Иван Срацимир. Когато обаче става ясно, че синът от втория брак на Иван-Александър – Иван Шишман е определен за наследник на българския трон за сметка на по-възрастния Иван Срацимир, Бдин и областта постепенно се отделят от Търновград, макар да остават формално васални на българската корона. От 1360 година Иван Срацимир вече управлява града самостоятелно от баща си. А след смъртта на Иван Александър Бдин е практически независима българска държава от Търновград. Най-голям разцвет Бдин преживява при Иван Срацимир.
Видин и областта са подложени на 4-годишна унгарска окупация. Владетелската цитадела на Иван Срацимир е обсадена от унгарския крал Людовик на 30 май 1365 г. На 2 юни 1365 г крепостта е превзета със щурм. В маджарски плен попада българският владетел Иван Срацимир и цялото му семейство. Унгарците действат изключително брутално – за няколко месеца насилствено са покатоличени стотици хиляди българи, включително и самият Иван Срацимир.

Responsive imageБългарската власт се връща в Бдин след сложна дипломатическа комбинация на цар Иван-Александър през 1369 г. За да освободи сина си от плен и върне владенията му, старият български цар жертва повечето български черноморски пристанища. На връщане от Унгария, на българска територия, по Дунав е задържан византийският император. За освобождаването му Иван Александър иска от Константинопол огромен откуп, с който възнамерява да плати на един от васaлите си – влашкия войвода Владислав Първи Влайку, чийто войски да нападнат унгарския гарнизон в Бдин. Действията на Иван-Александър предизвикват похода на „Зеления граф“ – Амедей Савойски срещу българските черноморски градове, който първоначално тръгва срещу османците и успява да отвоюва крепостта Галиполи, но след задържането на византийския император от българите, обръща флотата и войските си на север, и опустошава повечето български крайморски крепости. Единствено Варна успява успешно да отблъсне тежко-въоръжените рицари на „Зеления граф“. В крайна сметка, с посредничеството на другия български владетел – Добротица, Византия плаща на Търновград искания откуп, с който Иван Александър стимулира финансово Владислав Първи Влайку да отвоюва за България Бдин и областта. През 1369 г Иван Срацимир е освободен от унгарски плен и се връща в столицата си.

Responsive image При Иван Срацимир бдинската крепост достига площ от 9,5 декара. Цитаделата се състои от две части: жилищно-стопанска и отбранителна. Отбранителната включвала ров и две оградни стени с разположени на тях 11 кули. Ровът се пълнел с вода от река Дунав, мостът бил подвижен дървен и се охранявал от входната кула на замъка. Днес се смята, че Бдин е една от най-добре запазените български средновековни крепости. Тя много наподобява западно-еврпоейски замък, но в нито един български документ не е наричана „замък“. Една от забележителностите е Срацимировата кула. Тя е най-добре съхранената от средновековния български строителен период. Висока е 16 метра. По стените й са запазени много тухлени орнаменти. Смятало се е, че един от тях представлява надпис „Шишман“. Близо до тази кула е бил тайният изход от крепостта.

Responsive imageПри Иван Срацимир крепостта е подсилена с нови допълнителни четириъгълни кули по външния и вътрешния отбранителен пояс. В цитаделата е построена втора църква.

В Бдин резидира последният български цар – „императорът на България Константин“. Синът на Иван Срацимир и братовчед му Фружин са едни от най-ревностните анти-османски съюзници и васали на унгарския крал Сигизмунд Люксембургски. Смята се, че Бдин окончателно пада под османска власт около 1419 г.