Дръстър /Мундрага:

Непристъпната владетелска резиденция от времето на Първата българска империя

Responsive imageВ средата на 10-ти век територията между делтата на Дунав и източните склонове на Стара планина е осеяна със стотици протобългарски селища. В нея кипи живот и икономически разцвет – освен имперската столица Преслав, там са издигнати още няколко белокаменни крепости и манастири, които изпълват с почуда чуждите пътешественици и търговци. (Сред тях са Малък Преслав, крепостта на днешния остров Пъкуюл луй Соаре , твърдината край днешното село Иван Асен, укрепленията край скалния манастир Мурфатлар, Плиска, Мадара). Белият камък е символ на просперитет и мощ. Никога след това територията на днешна Добруджа не постига подобна гъстота на населението. Това е земята-люлка на българската дунавска държава. От нея тръгват във всички посоки пътищата към далечните краища на българската империя: Кутмичевица, Седмоградско, планините на днешна Босна, бреговете на Бяло море...

Responsive imageЕдна от тези белокаменни крепости на река Дунав е резиденция на българския патриарх. Нейното название е Мундрага/Дръстър.
Макар да се спори все още, коя твърдина носи името „огромна твърда скала“ – от протобългарски „мондра“ – най-вероятна и правдоподобна звучи хипотезата на професор Георги Атанасов, че с това название се назовавали „каменните цитадели с белокаменни градежи и дворци“ в двете държавни резиденции в Дръстър и Плиска – те били възприемани сакрално като своеобразни огромни каменни монументи. Всъщност първи изказва предположението, че Мундрага е Дръстър, а не Мадара, както са смятали повечето историци през 20-ти век, Веселин Бешевлиев. Но тезата му е доказна косвено едва след археологическите разкрития в края на 20-ти и началото на 21-ви век.

Responsive imageИначе хрониките на няколко пъти смесват названието Мундрага и Дръстър, като именуват с тях една единствена крепост – тази на Дунав, която приютила войските на Симеон Велики при войната му с маджарите/угрите. Тогава цяла Североизточна България е разорена. Предполага се, че жертва на страховитите нашественици стават и столицата Плиска и новостроящият се Преслав. В българския текст “Чудото на Св. Георги с Българина“ се казва, че от едно българско село на война с „турките/угрите“ тръгнали 50 мъже и се върнали едва двама. Константин Багрянородни пише, че крепостта, която спасява българската армия при маджарското нашествие през 894 г. е Мундрага. От нея владетелят Симеон изпраща пратеничества до печенегите и организира разгрома на нашествениците „угри“. Други хронисти уточняват, че Симеон се затворил в Дръстър.
Според професор Георги Атанасов само тази българска крепост имала по онова време фортификационна мощ да издържи унгарския удар и да запази през Дунав връзките на българския владетел с останалия свят.

Responsive image Дръстър е споменат за първи път като българска цитадела в българския апокрифен летопис. В него се казва: „Испор (Аспарух)...създаде велики градове: на Дунав Дръстър града”. Българският апокрифен летопис е запазен като препис и компилация от сравнително късен период – 12-13-ти век – и противоречи на археологическите находки от крепостта Дръстър. Те показват, че цитаделата, изградена от ромейския император Юстиниян Велики, е превзета от Аспарух, и в продължение на повече от век не е населена. Едва при българския владетел Крум стените на Дръстър започват да се възстановяват и в цитаделата са вдигнати важни обществени сгради. Те са завършени и цялостно разгърнати при Омуртаг.
Дръстър е единственото място, където са открити цели седем каменни надписи от времето на Крум и Омуртаг. Един от тях е разкрит върху варовикова колона през 1997 година. От него са запазени и разчетени само няколко думи: „ỴBГІОМОРТАГ...Κανα συ]β(ι)γι Ομορταγ...- - - στρατ]η̣γòς . Ο̣П̣“ - превод: „Канас ювиги Омуртаг стратег О̣.П̣“

Responsive image Предполага се, че е изписан в преходния период между края на управлението на Крум и първите месеци от възкачването на Омуртаг, когато титлата „стратег“ се е ползвала в българската държава по отношение на ромейски военачалници и администратори, които минават на българска служба. Това се случва при Крум. На такъв стратег е възложено да възстанови сложната фортификация на късноантичната крепост Дуросторум. При управлението на Омуртаг стратезите и въобще християните, за които имало обосновани съмнения, че работят тайно за Константиопол, биват избити или репресирани. Титлата „стратег“ изчезва от българските административни длъжности.
Крепостта Дръстър е сравнително малка на площ – едва 50 декара, но е добре фортифицирана и практически непревземаема - осигурява възможност за дълга обсада. По времето на Омуртаг в цитаделата на брега на Дунав е издигнат пристан и построен речен флот, с който се поддържат връзките с останалите далечни български територии на север и запад. От тук тръгва българският флот, който громи преминалите на страната на франките славяни.

Responsive imageНай-добрият познавач на средновековните дръстърски укрепления, професор Георги Атанасов, пише, че цитаделата, изградена от Юстиниян и възстановена от българските владетели Крум и Омуртаг, няма аналог във фортификационното строителсвто от онова време. Крепостта се състои от ритмично повтарящи се големи петоъгълни кули и малки триъгълни бастиони през около 12 метра. Съвременни изчисления показват, че на територията на Дръстър е могло да се събере максимум военен контингент от 8-10 хиляди души. Толкова вероятно е наброявала армията на Симеон Велики, когато се е затворил в Дръстър, в опит да се спаси от пълчищата на угрите. Подобна е била цифрата и на нашествениците-варяги, предвождани от Светослав, които се завтарят в Дръстър през 971 година.
Възстановените от българите през 9-ти век зидове на Дуросторум са били покрити с характерните за Плиска и Преслав трапецовидни каменни капаци и на места е врязан знакът ІYІ , за който се счита, че най-вероятно е родова тамга на династията на кан Крум.

Какви сгради е имало в крепостта Дръстър

Responsive imageДръстър е българска владетелска резиденция повече от 100 години и близо 4 десетилетия е седалище на българския патриарх. По времето на Първата българска империя Мундрага е по-скоро военен, административен и религиозен център, но не и град: в очертанията на крепостта са разкрити единствено обществени сгради и крайдунавският дворец на българския владетел, липсват останки от квартали и следи от обикновено население дори в околностите на Дръстър. Крепостта е била убежище за хората от околните български селища само при военна опасност. През другото време в нея са живели висши сановници, военначалници и висши духовни лица от свитата на българския владетел, заедно с част от елитната му гвардия.
Според „Баварския географ“ от средата на 9-ти век в България имало само пет големи крепости. Това са вероятно Плиска, Дръстър, Преслав, аула при с. Хан Крум и при Кабиюк. Едва при Борис, Симеон и Петър се разгръща мащабно каменно строителство на цитадели в комитатските центрове и в североизточния столичен хинтерланд.

Responsive image В Дръстър Омуртаг издига прочутия си владетелски дворец на Дунава. Той е споменат в каменен надпис върху колона, която сега е вградена в търновската църква „Св. Четиридесет мъченици”: „Кана ювиги Омуртаг, обитавайки своя стар дом /Плиска/, направи преславен дом на Дунава...Сградата е с размери 15 на 22 метра, на два етажа. Била с мраморни колони и с владетелска ложа, изградена с поглед към Дунава. Смята се, че колоната от сицилианска преша, върху която е оставен надписът „Кана сювиги Омуртаг стратег“, е била част от тази внушителна представителна сграда. Преславният дом на Дунава е бил свързан с друга каменна постройка – владетелските бани, които имат подобен на откритите в Плиска градеж и разположение. Дворецът в Дръстър е огледално копие на Омуртаговия дворец в Преслав.
До владетелската резиденция се издигали двуетажни казарми за елитния гарнизон на Мундрага, който в мирно време едва ли е наброявал повече от няколкостотин войни.

Responsive imageПо подобие на първопрестолната столица Плиска, в Дръстър било построено огромно езическо капище, в което висшите протобългарски колобъри и жреци извършвали ритуали и гадания.
На мястото на езическия храм Борис Първи ( отново, както в Плиска, върху основите на капището) построява огромен християнски храм – епископската базилика. Тя е с впечатляващи размери 33 на 20 метра, и от 927 година е официално седалище на първия български патриарх. Открит в Дръстър надпис разкрива името на първия български епископ на Мундрага – Николай. Смята се, че надписът е изсечен около 870 година.