Защо османските хронисти наричат българския цар Иван Шишман

„гнусен неверник и проклетник“

Responsive imageМакар народната душа да е възнаградила цар Иван Шишман с небивала популярност и памет през вековете, традиционно той е смятан за слаб и незаслужаващ уважение български владетел, при който България сравнително лесно пада под властта на османските нашественици. Обичайното клише е, че при Иван Шишман българската държава била малка маргинализирана балканска сила, която е лишена от елементарни съпротивителни сили срещу чуждите пълчища.
Истината обаче е малко по-различна. И за това говорят свидетелствата на Шишмановите врагове – османските хронисти.
Първо, в контекста на времето си Шишманова България, поне в първите години от неговото царуване, далеч не е била малка и незначителна сила - според стандартите на тогавашна средновековна Европа и Балканите.
Сравнително наскоро стана ясно, че при Иван-Александър , а вероятно и при сина му Иван Шишман, българската митническа граница на север е минавала по билото на Карпатите: пред прохода Рукър-Бран, близо до град Брашов. Въпреки тежките 15-годишни войни с османците, цар Иван Шишман намира сили да се намеси в династичните борби на Влашкото воеводство, и в 1386 година да наложи своето протеже Мирчо, след като сразява на бойното поле неговия брат Дан Първи, за който се смята, че бил проосмански настроен.

Responsive imageЦар Иван Шишман възстановява властта на Търново над харизаните в последните години от царуването на Иван-Александър важни черноморски пристанища между Варна и Емона, както и над ключовата на Дунав крепост Дръстър.
Нумизматът Константин Дочев говори за богати монетни находки – сечене на милиони монети при управлението на Иван Александър и при първите години от царуването на Иван Шишман. Тези нумизматични находки, според Николай Овчаров, ясно показват, че при Иван Александър и в първите години на Иван Шишман българската икономика е в поддем: започва мащабен строеж на крепости и укрепления, намерени са изящна керамика и накити, които са ползвани не само от богатите аристократи, но и от масата българско население.
Престижът на българската държава е все още огромен. Да, формално погледнато България като територия няма имперски размери, но упорито е наричана от чуждите хронисти „империя“, а българският владетел – „император“. Това е така, защото българската царска корона, след ромейската, е най-старата и престижната на Балканите.

Самите османци определят Шишманова България като най-силния и опасен за тях противник на Балканите. Мехмед Нешри описва българската държава така: „…овце, мед и масло течели от нея към света. И яките й крепости били повече отколкото по другите земи.”

Responsive image Цар Иван Шишман води упорита над 20-годишна война с османските нашественици. Напоследък някои историци са склонни да смятат, че България не е била през цялото време в ролята на бранеща се в глуха защита сила, а когато са позволявали условията, е правела опити за контраофанзиви. Според проф. Николай Овчаров при Чамурлийското поле /днес под водите на яз. Искър/ е станало голямо сражение още в първите месеци от Шишмановото царуване, при което с цената на огромни жертви България спира за около 10 години османското настъпление в посока София. Христо Матанов също посочва, че около горното течение на река Тополница, около днешно Панагюрище, също се пазят предания и отгласи от упоритата българска съпротива, начело с цар Иван Шишман. Някои крепости падат под османска власт, а после са превземани отново от българските войски. Такива, например са Ямбол, Венчан и Шумен. Нови данни показват, че дори в апогея на османското настъпление в началото на 90-те години на 14-ти век България успява да организира контраофанзива и да си върне ключовата крепост Шумен. /Нова светлина върху повторното овладяване на Шумен хвърля така нареченият „Шуменски Шишманов надпис“ . Той е датиран от 1392 г. В него се казва „..аз дойдох на царство..“, което според проф Николай Овчаров означава, че цитаделата е овладяна отново от цар Иван Шишман, след като вече веднъж е превзета от османците при тяхната офанзива в края на 80-те години на 14-ти век./

Responsive imageМакар и османски васал през втората половина от царуването си, цар Иван Шишман никога не изпраща български войски да участват в османски походи срещу други християнски владетели. Може би тази фанатична омраза на бъларския владетел срещу османците спомага за по-бързото унищожаване на българската държава. Смятало се е, че първоначално земите на север от Стара планина не са били разглеждани като основна османска цел поради множеството крепости и укрепления и евентуалните трудности при форсирането на планинските проходи. За съжаление, обаче тази тенденция се променя и османците насочват взор на север, разярени от упоритата Шишманова съпротива. Именно поради факта, че не са считани за ценни като посока за евентуално османско завоевание, Влашкото и Молдовското воеводства запазват относителната си самостоятелност и никога не попадат под пряка османска власт.

Фанатичната Шишманова съпротива му спечелва следните епитети, дадени му от османските хронисти: „вероломен, нахален и упрям“ /Хюсеин/, „проклетникът Сосманос“ / Идрис Битлиси/, "гнусният неверник Сосманос”/Хюсеин/.

Responsive imageПодобни епитети османските хронисти употребяват само за българските владетели Иван Шишман и Иванко, като безспорно най-мразен от османците е бил Иван Шишман – заради непокорството и загубите, които им нанася с упоритата си съпротива.

Безспорно цар Иван Шишман не е бил блестящ пълководец, нито изкусен дипломат и държавник, но не може да му се отрече, че е правил всичко възможно по силите си, за да се съпротивлява на османската инвазия със средствата и ресурсите, с които е разполагал.