Кокалянски Урвич:
Непревземаемата българска твърдина по пътя на османската инвазия

Responsive image Мястото е много живописно и осеяно с легенди: в продължение на стотици години крепостта Урвич край село Кокаляне възбужда въображението на местните българи от Лозенската и Плана планина. Местно предание твърди, че някъде около останките на цитаделата е заровено голямо имане – съкровището на цар Иван Шишман.
Всъщност приблизително до 60-те години на 20-ти век крепостта Урвич се приема по-скоро като предание - местен разказ, предаван от уста на уста поколение след поколение, с който се обясняват руините на мистериозна стара кула, издигаща се над пролома на река Искър на няколко километра от село Кокаляне. Истинското потвърждение за реалното съществуване на старата българска средновековна твърдина е направено с първите мащабни разкопки на терен, извършени от професор Димитър Овчаров. Тогава са разкрити основите на крепостна стена, която огражда терен от близо 18 декара в трудно достъпен планински район. За да не се бърка твърдината с вече проучената над Ботевград със същото старо българско название, тази край София е наречена „Кокалянски Урвич“ (за разлика от т.нар. „Боженишки Урвич“ над Ботевград).

Responsive imageИ днес видът на крепостта Кокалянски Урвич не е много по-различен от този преди 50 години: руините, доколкото се виждат, са напълно автентични, без никакви реконструкции. Останките от южната крепостна кула са вероятно в почти същия вид, при който в края на 14-ти век защитниците на Кокалянски Урвич отблъскват със сетни сили поредния османски щурм. Археологическите проучвания на терен са категорични: след превземането й от нашествениците, крепостта никога повече не е възстановена. Косвено доказателство за това предположение е фактът, че фортификациите на Кокалянски Урвич не са пригодени за употреба на огнестрелно оръжие. За сравнение, много от превзетите при нашествието български крепости след това са възстановени и реконструирани от османците, като са им добавени по-късни барутни погреби, амбразури за стрелба с мускети и редути за топове.

Responsive image Последите проучвания показват, че след 15-ти век на територията на някогашната българска крепост остава да функционира само малък манастир, който оцелява почти до 18-ти век. За него говори Паисий Хилендарски, който споменава крепостта Урвич и нейното значение при османското нашествие към София:
„Търновските господари и цар Иван Шишман...дошли в Средец и тук се спрели по някои тесни места на река Искър и Витоша планина. Така получили помощ от сърбите, от крал Вулкашина и от охридските българи. И седем години стоял Иван Шишман в Средец покрай Искър. Имал манастир Урвич със силна крепост и наоколо го ограждала вода....Тук турците окончателно погубили цар Шишман и войската....“ (Паисий Хилендарски)

Братята-царе Ясен/Асен и Иван Шишман

Responsive imageПреданията, в които е спомената крепостта Урвич, са свързани с цар Ясен/Асен и с цар Иван Шишман. До началото на 20-ти век в близките села Лозен, Коакаляне и Железница се пеят народни песни и разказват стари легенди, в които се говори за българските царе Ясен и Иван Шишман. Според народната памет цар Ясен и цар Иван Шишман дали голямо сражение на турците и след това се затворили в непристъпната крепост Урвич.
Сюжетите в народните предания почиват на реални факти и събития, които, за съжаление, не са детайлно известни на науката, но са косвено споменати в различни исторически извори. Например, в „Българската анонимна хроника от 15-ти век“ е записано: „Българските войски се събраха под началството на Александровия син Асен и стана голям бой. Тогава убиха Асен и погина голямо множество от българите.“

Responsive imageСведения за кръвопролитните сражения на подстъпите към Средец/София по време на османското нашествие дават различни автори – византийски, българската анонимна хроника, по-късни османски хронисти, германски пътешественици, издали пътеписи през 16 век за пътуванията си по „диагоналния път“ от Ниш за Одрин. Сред по-късните автори е и историкът Мавро Орбини, от който черпи сведения Паисий Хилендарски. А самият Паисий, родом от Самоковско, вероятно е познавал от първа ръка местните предания за крепостта Урвич и „последния български цар Иван Шишман“.
„Когато умрял Иван Александър, останали трима негови синове – Срацимир, Шишман и Асен. Цар станал Иван Шишман. Тогава Мурад развалил мира и тръгнал на поход срещу България. В големия бой победили българите, но Асен загинал.“ /Паисий Хилендарски/

Responsive imageВсъщност и днес науката няма категоричен отговор какво точно се е случило около Урвич през втората половина на 14-ти век и коя историческа личност стои зад названието „цар Ясен/Асен“. Има различни теории и догадки, които стъпват на откъслечни сведения от хрониките, както и на натрупаните вече артефакти от извършените на място проучвания и археологически разкопки.
Най-достоверно звучи теорията на професор Николай Овчаров, според която Урвич и околоностите са отбранявани от по-малкия брат на цар Иван Шишман – цар Иван Асен V. Един от аргументите е известният отдавна на науката надгробен надпис от църквата „Св. Четирдесет мъченици“ в Търново. От него е запазена само една от трите плочи, като очевидно е посветен на загинал през 14-ти век български цар с името Асен. Надписът е поставен от съпругата му, отбелязана като снаха на цар Иван Александър. В „жалейката“ на каменната плоча царицата разказва как изпратила мъжа си на война, царят събрал войска и се сблъскал с „измаилтяните“. Според тълкуванието на надписа, изказано от проф. Николай Овчаров, въпросното сражение звършило с пълен или частичен успех за българите, но цар Асен паднал убит. Според тълкуванието на проф Овчаров, споменатата в Търновския надгробен надпис цифра „18“, не означава 18-тата година от царуването на Иван Александър, нито 18-тата година от управлението на Иван Шишман (както обичайно се тълкува), а, че загиналият цар Асен Пети е бил на 18 години. И това е станало около 1371 година. И няма кой друг от синовете на Иван Александър да е, освен по-малкият брат на Иван Шишман от втория брак на Иван Александър.

Responsive imageБългарската историческа наука обаче не е категорична кой е убитият от османци български цар Асен – все още с това име се смесват историческите персонажи на поне още двама български царе и братя на цар Иван Шишман. Първият е цар Михаил-Асен, който е по-голям брат на Иван Срацимир от първия брак на Иван Александър. Той е споменат в „Българската анонимна хроника“: „...българите отново се събраха под водачеството на Михаила, синът на Александра. И настана голям бой; и убиха турците Михаила и погина голямо множество българи“.
Вторият, за когото се предполага, че е загинал в бой с османците, е цар Иван Асен IV – третият син на Иван Александър от първия му брак. Отново като доказателство се цитира откъс на „Българската анонимна хроника“: „....Турците убиха Асена и погинаха голямо число българи.“ Не е ясно обаче дали не става въпрос за вече споменатия цар Михаил-Асен. Но проф. Николай Овчаров посочва, че в Търновския надгробен надпис изрично е казано, че убитият от османците цар Асен е бил поставен в гробницата при тялото на вече положения по-рано „друг Асен“. Тоест напълно е възможно двама или трима от синовете на Иван Александър да са загинали в бой с турците, но само един от тях е убит от османците при тяхното същинско нашествие към вътрешността на България. Обяснението е просто – няма никакви сведения за българо-османски военен конфликт преди края на 60-те години на 14-ти век. Сблъсъците преди това са спорадични и предимно като част от участието на османските и айдънските турци като наемници в гражданската война във Византия, в която се намесва и цар Иван Александър.

Responsive imageПо случай честването на 1300 години от основаването на българската държава, на шосето София-Самоков, недалеч от мястото, където започва пътеката за крепостта Урвич има табела: „Урвич 1382-1389г.: Тук, на това място, цар Иван Шишман с храбрите си воини седем години брани последната твърдина на българската държава от отоманските поробители. Българино, сведи глава пред чутовния им подвиг…“ Доскоро науката твърдо вярваше, че хронологията е точно такава, каквато е отразена във възпоменателния барелеф за Урвич. Истината обаче е вероятно по-различна. Според теорията на проф. Николай Овчаров, 18-годишният съцар и брат на българския владетел Иван Шишман – цар Иван Асен V – ръководи лично българската отбрана през летните и есенни месеци на 1371 година, когато голяма османска армия се опитва да превземе от движение София, но е спряна край Урвич и обезкървена в голямо сражение на така нареченото „Чамурлийско поле“. В битката загива самият цар Иван Асен V, но настъплението на нашествениците към София е спряно и България печели около 10-12 години относително спокоен и мирен живот. Временно османският натиск към България е намален.

Responsive imageВъв втората половина на 14-ти век Урвич се намира на стратегическо място – крепостта се издига на хълма Средобърдие, около който се вие пълноводната тогава река Искър, а в ниското минава основният път, наречен от римско време „Траянов“, който свързва Тракия със Софийското поле и на практика оттук минава основният път от Цариград за Ниш и Виена. Според направените проучвания на място, крепостта е била допълнително разширена и укрепена от Иван Александър и Иван Шишман. На нейна територия се издигал манастирът „ Свети Илия“ - и според археолозите - Урвич представлявал не просто планинска крепост, а малък средновековен град, който отлично използва особеностите на релефа за своята защита. Мястото е стръмно и труднодостъпно от три страни, затова е наречено „Урвич“ – от „урва“, „пропаст“. Косвено доказателство, че лично цар Иван Шишман е полагал грижи за укрепването на цитаделата и защитата на стратегическата област са намерените преди няколко години 18 сребърни аспри, за които се смята, че са били част от много по-голямо съкровище от стотици сребърни монети. Парите са изсечени буквално в първите месеци от царуването на Иван Шишман, като на тях е отпечатан образът на цар Иван Александър, а допълнително е поставен монограм на новия цар Иван Шишман. Според проф. Николай Овчаров, това се е налагало, поради факта, че към онзи момент Урвич е разположен в гранична територия, в която са в обръщение предимно венециански и сръбски монети, а от българските най-познати и вдъхващи доверие са тези с популярния български цар Иван Александър. В най-драматичния момент от българската история българските владетели не жалели средства и усилия да укрепват стратегически крепости в проходите на Стара планина и в района между Белово и София.

Responsive imageСпоред съвременните възстановки, направени от археолозите, крепостта Кокалянски Урвич е била снабдена с няколко кули с височина 9 метра (сега са оцелели руините на една от тях – „южната“), като крепостната стена се издигала на самия ръб на склона и заграждала пространство с продълговата трапецовидна форма, дълго 350 метра и широко до 150 метра.
От юг и от запад се издигат зъбери, наречени „Калето“ и „Царичина скала“, които вероятно също са били включени във фортификационната система на крепостта. Днес останките от крепостния зид личат слабо на повърхността. Същото важи и за основите на някогашните крепостни постройки. При последните разкопки са разкрити останките на манастира „Св. Илия“.

Какво се е случило всъщност през лятото на 1371 г

Responsive imageСпоред теорията на професор Николай Овчаров, буквално седмици след смъртта на цар Иван Александър през февруари 1371 г, неговият наследник цар Иван Шишман се оказва изправен пред първото широкомащабно османско настъпление към вътрешността на българската държава. След като овладяват част от българските градове и крепости в Горно-тракийската низина, турците се насочват към Белово и София. От малкото, което е безспорно известно, става ясно, че битката за Тракия и средногорските български твърдини е била изключително кръвопролитна и продължителна. Например, крепостта Дъбилин (Ямбол) пада след дълга обсада. Малко известен факт е, че по-късно Дъбилин отново е отвоюван за кратко от Иван Шишман.
Проф. Николай Овчаров цитира византийски източник, според който към лятото на 1371 г цар Иван Шишман и сръбският владетел Вълкашин са съюзници срещу османците. Турският поход към Средец предполага вклиняване и разделяне на българските и сръбските владения – по онова време Велбъжд (Кюстендил) и околностите са под сръбска власт, а Пирот и Ниш са български градове и крепости.

Responsive image Първото сражение по пътя към Средец станало северно от Белово. Османският хронист Ходжа Хюсеин нарича мястото „Капалъ Дервент“, по думите му - българите оказали отчаяна съпротива. Идрис Битлиси е категоричен, че и двете страни понесли големи загуби. Според проф. Николай Овчаров, след този първоначален ожесточен сблъсък, българите се оттеглят към Костенец и Ихтиман. Проф. Овчаров цитира немски пътеписи от 16-ти век, които отбелязват, че в района на прохода Траянови врата християнските войски били предвождани от български цар и сръбски деспот. Предполага се, че през лятото или есента на 1371 г на Чамурлийското поле под Самоков се срещат част от османските сили, настъпващи към Средец, и основните български сили, предвождани от цар Иван Асен V, който още по времето на Иван Александър е обявен за съвладетел. С българите вероятно е имало и съюзнически сръбски контингент.

Responsive imageСпоред по-късните османски хроники, османският пълководец Лала Шахин разделил армията си на две колони – едната поела към Средец с идеята да го превземе в движение, а другата тръгва към Самоков. На Чамурлийското поле (на дъното на днешния язовир Искър) османските войски се натъкват неочаквано на основните български сили, предвождани от цар Иван Асен V. Битката била продължителна и жестока. Според едни версии, българите печелят Пирова победа и в сражението загива цар Иван Асен V. Според други, изходът от битката е „реми“ или крехка османска победа, заплатена с купища трупове. След битката Лала Шахин моли османския владетел за подкрепления заради претърпените огромни загуби. По думите на проф. Николай Овчаров, Идрис Битлиси очертава първоначален османски неуспех и последвала трудна победа за Лала Шахин чак след идването на изпратените от Мурад османски свежи попълннения от Тракия. В рапорта на Лала Шахин се казвало: „Големи жертви паднаха от правоверните войски, които се самопожертваха като на курбан...“

Responsive image Според местни легенди цар Ясен (Асен) и/или цар Иван Шишман дават генерално сражение на нашествениците на Чамурлийското поле, където българи и османци търпят огромни загуби. Според едно от преданията, след битката Иван Шишман се укрил в крепостта Урвич, а години наред на мястото на кръвопролитното сражение останали купища кости. Затова и близкото село след това било наречено „Кокаляне“ (от „кокал“ – „кост“). По този повод османските хронисти наричат Иван Шишман „великия мръсник“, който вбесил Лала Шахин с издържливостта и упористостта си да отбранява района около Урвич и София.
Всъщност след битката при Чамурлийското поле, Урвич остава непревзета българска твърдина, която още поне 11 години пази пътя от Одрин за Ниш от османските пълчища. Сердика пада в османски ръце при случаен набег на местния османски военначалник в началото на 80-те години на 14-ти век, без предварително нападението да е съгласувано с централната османска власт.
Легендата за Урвич гласи, че крепостта била превзета от османците с предателството на местна девойка, която се превърнала в камък заради вероломството си.

Как да се стигне до Кокалянски Урвич

Responsive imageОказва се, че без предварителна подготовка, ако не сте местен, трудно ще се ориентирате. Макар и вече сравнително известна, крепостта Кокалянски Урвич си остава слабо уредена като туристическа инфраструктура. Нищо, че е на 20 км от центъра на София. Най-проблематично е откриването на първоначалната точка, от която тръгва пътеката за крепостта. Кулата на цитаделата се вижда от пътя София-Самоков, навигацията обаче ще ви отведе до никъде – насред шосето между отбивката за Кокалянския манастир и така наречения „Паметник на трудовака“. Там няма удобна връзка с пътеката за Урвич, тъй като, за да стигнете до крепостта, трябва да прекосите река Искър.
Ако сте с автомобил и пътувате от София за Самоков, на няколко километра след село Кокаляне, вляво от шосето се издига гранитен комунистически паметник. Това е така нареченият „трудовак“. Край него има разширение и място за паркиране. Точно от този паметник тръгва павирана алея/пътека, която води до малко пешеходно мостче през река Искър и до крепостта Урвич. Местността е изключително красива и живописна, много приятна за разходки. За около 20 минути спокойно ходене ще стигнете до кръстопът – за крепостта Урвич трябва да поемете наляво и нагоре, в другата посока е близкият манастир „Св. Николай Летни“. От самата крепост е запазена единствено южната кула, която се вижда и от пътя. На място са разкрити основите на крепостни сгради и на манастира „Свети Илия“.