17 август 986 година: битката при Траянови врата

Responsive imageИсторията на България вероятно щеше да има съвсем различен развой, ако на 17 август 986 година българските войски бяха успели да убият или пленят ромейския император Василий Втори Българоубиец... Той избягва по чудо съдбата на своя предшественик Никифор Първи Геник – и след 32 години изтощителни и непрестанни войни с българската държава – успява през 1018 година да я покори. Българската победа при прохода Траянови врата е грандиозна и неочаквана, но се оказва недостатъчна, за да обезпечи бъдещето на българската държава.
Няколко щриха от онези събития се открояват отчетливо по отношение на историческата традиция и приемственост. Първо, действията на войските, предвождани от българския цар Роман и братята-комитопули Самуил и Арон, наподобяват много тактиката на кан Крум при победата му във Върбишкия проход: българите използват теснините около малката крайгранична крепост Траянови врата и правят засада на оттеглящата се ромейска армия; нападат изневиделица и с изненада, като използват пресечения горски терен, за да не позволят на тежко-въоръжената бронирана ромейска войска да се разгърне ефективно в боен ред. Второ, макар и формално, начело на българската армия не са някакви отцепници и самозванци, а законният български цар/император Роман, който до смъртта му е признат безусловно за такъв от силния човек и реален организатор на българската съпротива – комитопула (българският висш сановник) Самуил.

Responsive image Трето, държавата в българския юго-запад и запад, продължила съществуването си след падането на столицата Преслав, категорично продължава българските административно-военни традиции – например, старата наследствена управленска титла „кавхан“ остава като историческа приемственост в Охридска България дори десетилетия след покоряването на последните български крепости. Един от водачите на последвалите анти-ромейски въстания е избран като такъв именно като наследник на стария кавхански род. Тоест не става въпрос за някаква „славянска“ и различна от българската държава, за каквато говорят историците в Северна Македония, а за пряк продължител на старата българска държавна традиция.

Responsive imageБитката при Траянови врата е спомената и в прочутия „Битолски надпис“, в който българският охридски владетел Иван-Владислав съобщава за обновяването на крепостта Битоля:
„През лето 6523 [1015] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите.“
В същия надпис е казано също:
„Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий...“

Хронология на събитията от лятото на 986 година

Responsive image През юли 986 година новият ромейски император Василий Втори организира голям поход срещу България, след като комитопулът Самуил превзема ключовата в Тесалия крепост Лариса, разселва населението й и зачислява мъжката му част към българската армия. Българските войски разоряват части от Тракия, Солунско и Тесалия. След като става ясно, че местните ромейски управници не могат сами да се справят с „българските отцепници“, а Василий Втори успява да наделее в продължилите няколко години вътрешни междуособици, младият император решава да поеме войната с българите в свои ръце.

Responsive imageСпоред хронистите, през юли 986 година около 30 хилядна ромейска армия, с обсадни машини и елитната арменска императорска гвардия, тръгва от Пловдив в посока Щипон (Ихтиман) и Средец. Целта е да се превземе стратегическата крепост Средец, да разсече на две половини българската държава и да бъде унищожена и покорена на части.
Ромейската армия обсажда Средец, който е отбраняван от брата на Самуил – Арон. След 20 дни император Василий Втори внезапно решава да се оттегли обратно към Пловдив. Хронистите изказват различни предположения за този неочакван обрат. Според Лъв Дякон, при два успешни излаза от крепостта българите успели да унищожат обсадните машини на ромеите, както и техните провизии и фуражи. Според Йоан Скилица, в ромейския стан тръгнал слух, че от юг с голяма армия приближава Самуил. Ромейският военачалник Кондостефан, който командвал западните войски на империята, убеждава Василий Втори, че е опасно да се остава край Средец, тъй като вероятно срещу него се готви заговор.

Responsive imageПодозренията падат върху висшия офицер Лъв Мелисин, който с отряда си самоволно напуска лагера около Щипон и тръгва към Константинопол.
Каквито и да са причините за паническото ромейско отстъпление, явно атмосферата в ромейския лагер е била отровена от чувство на фатализъм и пораженчество още преди появата на предните български отреди по склоновете край Щипон.
Лъв Дякон съобщава за падаща комета в нощта на 16-ти срещу 17-ти август 986 г , която произвела огромно впечатление сред ромейските войски. Ромейският хронист посочва, че появата на небесното светило се тълкувало фаталистично като знак за предстоящо поражение.

Развой на битката при Траянови врата

Responsive imageСамуил правилно преценя ситуацията и решава да повтори погрома, който българите, начело с кан Крум, устройват над завоевелите-ромеи 175 години по-рано в друг планински проход. За разлика от Крум, Самуил не разполага с време да организира добре преградната засада в теснините. Планът му е да удари с основните сили изневиделица през нощта ромейския лагер, а друга част от войските си да разположи по склоновете от двете страни на речната долина, за да причакат бягащите след първоначалния български удар ромейски части.
Българските войски действат мълниеносно – погромът над ромейската армия е страховит – след като лагерът на Василий Втори е прегазен, византийците се оттеглят в посока прохода Траянови врата.

Responsive image Недалеч от малката гранична крепост са разбити на части и изклани по-голяма част от ромейските войски. Българите пленяват императорската шатра и съкровище, но Василий Втори успява да се изплъзне. Неговата елитна и тежко-бронирана арменска гвардия пробива българския заслон и отвежда невредим императора в Пловдив.
За разлика от кан Крум, Самуил не успява да построи сериозни преградни съоръжения в теснината, както и да координира по-прецизно в нощния бой оставените в засада войски.

Епилог

Responsive imageБългарската победа дава началото на мащабна „реконкиста/освобождаване“ на североизточните изконно български земи между Дунав и Стара планина. За съжаление, те са жестоко опустошени между 968 и 971 година и нямат достатъчен съпротивителен потенциал: основната част от българския военен и административен елит е избит, гъсто населената с българи столична област между делатата на Дунав и Преслав е обезлюдена, като съвременните археологически проучвания показват, че Добруджа никога не се възстановява напълно демографски от удара на варягите и ромеите чак до 18-ти век. В крайна сметка, някогашният столичен хинтерланд и люлка на българската дунавска държава остават български само 14 години, след което отново са завладяни от ромейската армия в началото на 11-ти век.
За съжаление, Василий Втори оцелява през лятото на 986 година, поучава се от грешките си, и 32 години по-късно – окончателно унищожава Първата бълагрска империя...