Загадъчният Симеонов син Венеамин/Боян:

„този, който можеше да се превръща във вълк и орел..“

Responsive imageМалко се знае за потомството на цар Симеон Велики. Синът му Петър, който го наследява на престола, всъщност не е първороден. Освен Петър, Симеон е имал още трима сина – Михаил, Йоан и Венеамин/Боян. Личността на третият е най-загадъчна, тъй като единственото споменаване на името му в официалните хроники е свързано с констатацията, че Венеамин/Боян можел да се превръща в различни животни и владеел тайната на магьосничеството.
За Венеамин научаваме от Кремонския епископ Лиудпранд, който изпълнявал дипломатическа мисия в Константинопол от името на немския император Отон I. През 949 г Лиупранд пише следното:
„Симеон имал двама сина; единият се наричал Боян/Баян, а другият, който и до ден-днешен още живее и здраво управлява българите, Петър. Боян/Баян обаче чак дотам бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш. ...бил силен в магията, вълшебството и тайното очарование“.

Responsive imageСпоред литератора от началото на 20-ти век Васил Пундев думите на Лиупранд търпят различен превод и тълкувание, „ защото не достатъчно категорично в тях се разбира: дали Боян хората е можел да превръща чрез магия в животни или сам се е превръщал на вълк и всякакъв друг звяр“.
Византийски хронисти споменават Симеоновия син Венеамин като „този, който можел да приема формата на различни животни – вълк и орел“. В „История на Полша“ , писана през 15-ти век от Ян Длугош се казва „двама български военачалници – Петър и Боян, започнали война срещу гърците и като спечелили няколко победи, дотолкова притеснили Kонстантиновата държава, че нейната сила за дълго била разстроена и намалена“
Личността на Венеамин/Боян възбужда въображението на историци, литератори и събирачи на фолклор през целия 19-ти век. .

Responsive imageПърви, насочва отново вниманието към загадъчния Симеонов син малоруският учен Юрий Венелин, който открива необичайни паралели между магическите /шамански способности на българския царски син Боян и герой в стария руски епос за княз Игор. Епосът е писан в 12-ти век, но е съхранен единствено негов късен препис от 15-ти век. В него се казва, че певец на име Боян владеел различни чародейства , а също и да се превръща в животни. Според Юрий Венелин името Боян не е нито руско, нито славянско и най-вероятно личността на този герой е някакъв отглас от мълвата за Симеоновия син Венеамин/Боян. В свое изследване от началото на 20-ти век по този повод Васил Пундев казва следното:„ В „Слово за Игоревия полк“ певецът Боян е наречен „славей на старото време“, внук на бога Велес и се почита като поет с извънредна, почти свърхестествена дарба; Боян се скитал като сив вълк и като тъмен орел ; тук във връзка с певеца се споменува и някакъв „Троянов път“, който според Юрий Венелин се намира единствено в България... „
В края на 19-ти век някои български изследователи дори твърдят, че са открили народни песни, в които лирически герой е царският син Боян/Венеамин, който имал способността да общува със самодивите. Доколко тези твърдения почиват на реални фолклорни сюжети или са романтични измислици – е трудно да се прецени.
Версията на Юрий Венелин не е лишена от логика: знае се, че повечето литературни произведения от Преславската книжовна школа, писани по времето на българските царе Симеон и Петър, всъщност стигат до нас, благодарение на техни късни руски преписи от 15-17-ти век. Оригиналите на ценната българска книжнина не са запазени. Останали са само фрагменти от някогашното културно богатство на Преслав, варварски унищожено и изнесено от ромейските и варяжки войски след превземането и двойното опустошаване на българската имперска столица през 969-971 г. Много от старобългарските книги са пренесени в Киев като дар от византийския император Василий Втори Българоубиец за новопокръстените християни там през 80-те години на 10-ти век. Някои съвременни изследователи предполагат, че Боян/Баян/Венеамин е имал шамански способности и вероятно склонност да пази старите български вярвания, мистични практики и лечителски познания.

Responsive imageНе бива да забравяме, че по времето на цар Петър в Преслав се появила мода българските аристократи да се обличат демонстративно в кожи и да се подстригват на плитка като своите предци – в противовес на залитането по ромейската мода, култура и обичаи, които нахлули в българския двор след венчаването на цар Петър за дъщерята на византийския император Роман Лакапин. Да не забравяме, че стремлението на българите към старата им религия било много силно при чичото на Венеамин – Расате/Владимир, който направил неуспешен опит да отхвърли християнството.