Трансилвания като част от Първото българско царство

В началото на 9-ти век, след разгрома на Аварския каганат от франките, към 805 г. Крум присъединява земите южно от Среден Дунав и Трансилвания (Седмиградско) към България. Градът Пещ, изграден от панонските българи, става погранична крепост с Франкската империя. Римската провинция Transilvania е разделена на две области. Западната част на тази земя се нарича Банат (названието "Банат" е с прабългарски произход); с присъединяването на аварските българи към Банат се включва и западната равнинна земя до р. Тиса, която днес съставя областта Войводина в Сърбия . Българите използват вместо латинското наименование Трансилвания и наименуват северната част Седмиградско. В края на 10-ти век Седмиградско след кръвопролитни войни е завзето от унгарците. През 1003 г. Трансилвания става част на Унгарското кралство. Ръководител на областта е „трансилванския войвода“, назначаван от унгарския крал

Кога България губи земите отвъд Карпатите

За датировката на териториалните загуби на Първата българска империя отвъд Карпатите няма единно мнение. По-старата генерация историци смятат, че България губи голяма част Трансилвания и Източна Панония при цар Петър. Но, като, че ли най –правдоподобно звучи теорията на съвременния български историк Христо Димитров. Правейки сравнителен анализ на маджарски, великоморавски, византийски и германски извори –той нарежда следната картина:
вероятно в първите години от възкачването на Симеон на престола маджарите стават враждебни на България /при Пресиян и Борис те са по-скоро български съюзници на северо-източната граница/; от чисто грабителски набези - маджарите преминават към големи военни кампании срещу България, насъскани от Константинопол заради тежките поражения, които ромеите понасят от българските войски;
в края на 90-те години на 9-ти век маджарите опустошават открай-докрай всички български земи на север от Дунав; Симеон успява да ги отблъсне и им нанася поражение. Когато година-две по-късно маджарите се връщат, те вече са съюзници на Константинопол и са тръгнали с всичките си сили срещу България. Успяват да преминат Дунав и атакуват и разоряват сърцето на българската държава - столичния хинтерланд. На два пъти българската армия, предвождана от Симеон, излиза в открити сражения и търпи тежки поражения. При третото сражение с огромни усилия България успява да отблъсне маджарите. След това Симеон насъсква печенегите и с тяхна помощ атакува и избива всичко живо в маджарските поселения между Южен Буг и Днепър. Избива, но не войски, а жени, старци, деца. Маджарските отряди по това време са на набег срещу Киев.
С този удар временно маджарският натиск е омаломощен, но както ще видим - проблемът не е решен, а се задълбочава. Просто Симеон спасява сърцето на държавата си, но с цената на огромна жертва - богатите земи на северо-запад.
Спорен е въпросът как маджарите форсират карпатските проходи - твърди се ,че подкупват и привличат местните славяни и част от кръвните съплеменници на българите - оногурите. Но е факт, че стратегията и целите им се променят - ако до българския набег срещу селищата им при Днепър, те са имали намерение да се установят в планинските проходи на северо-източните Карпати - след поражението, се отказват и тръгват на запад да търсят обработваеми земи и степи. Намират ги в Източна Панония. Може да се спори дали събитията, описани в "Маджарският аноним" са едно към едно истинни и дали следват точно хронологията, но повечето учени смятат, че те имат голяма доза достоверност.
Според Димитров, някъде около 908-12 г България губи контрол над областите си на северо-запад - първо, областта между Дунав и Тиса, после част от Северна и Западна Трансилвания, накрая /вероятно в началото на 11-ти век/ - остатъците от Трансилвания. Интересното е, че когато маджарите нахлуват в северо-западните български комитати, те в този момент събират контингенти за изпращането на войски към Преслав - за поход срещу Византия. Двама от българските управители оказват сериозна съпротива и дори получават доста голяма помощ от Симеон, но въпреки подкрепленията от вътрешността на страната - губят катастрофално военните си кампании.
Най-тежкото поражение България понася при Белград, в което се твърди, че самият Симеон застава начело на войските. Тогава на българска страна се бият и контингенти от Далмация, която е под властта на Константинопол. След тежкото поражение Симеон сключва мир с маджарите: отказва се от Източна Панония и по-голямата част от Трансилвания, плаща данък и сключва някакъв тип съюзен договор с тях. При последвалите кампании на юг маджарски части действат в подкрепа на българската армия.
Ако тази възстановка на белите петна от българската история е вярна, излиза, че всъщност Симеон търпи тежко поражение не просто от периферна сила, като Хърватия, а от номадска суперсила, която му изяжда огромна територия от богатия северо-запад.

Отвъддунавските владения през Второто българско царство

България трайно владее териториите между карпатските проходи и Дунав от края на 12-ти до средата на 13-ти век. Българското държавно присъствие около делтата на Дунав и на юг от Карпатите е прекъснато от татаро-монголската инвазия. Малко известен факт е, че последната българска столица /през 15-ти век/ се намира на територията на Трансилвания. Това е родовото владение на Фружин - крепостта „Липа“ (дн. гр. Липова), което той получава от унгарския крал Сигизмунд. Прословутата „Черна църква“ в Брашов е строена от българи през 14-ти век. В този основан от саксонци град е имало цял български квартал от бежанци, дошли от Търново при османското нашестви епрез 80-те и 90-те години на 14-ти век.

Кои са "шкеите" в Трансилвания?

Шкеи (на румънски: Şchei) e остарял екзоним, с който в миналото са наричани българите в някои райони на Румъния (предимно в Трансилвания). Екзонимът и днес се среща често в местата, които в миналото са заселени с българи, както в топонимията (Шкеи Брашовулуи), хидронимията (река Шкиау, приток на Арджеш), така и като фамилно име Скиау (Schiau) и Шкиау (Şchiau) и други. През първата половина на 15 век в Брашов е основан български квартал „Шкеи“ (на унгарски: Bolgarszeg, „български кът“) от българи-строители, заселници в града, като впоследствие нараства от търговци и български бежанци. Град Кахул в Молдова се е казвал по-рано Шкея.

Българските следи в Трансилвания

Responsive imageПървата българска империя владее Трансилвания повече от 100 години.От времето на Крум до появата на маджарите тази провинция е важна икономическа база за българската държава. В Седмоградско/Трансилвания са жизнено-важните солни мини, които носят огромни доходи за българските владетели. Според историческите извори, в края на 9-ти век херцог Арнулф от Каринтия изпраща писмо до българския владетел Владимир (Расате), в което предлага възобновяване на мирните отношения , като поискал - във връзка с конфликта си с Моравия - да не се позволява на моравците да закупуват сол от българските солни мини в Трансилвания.

Кога България губи земите отвъд Карпатите

Responsive image„Впрочем земята,която лежи между Тиса и Дунав отново завладя за себе си великият кан, вожд на България, дядо на вожда Салан чак до границите на рутените /русите/ и поляците и направи така, че там да живеят славяни и българи.“ “Унгарски Аноним“/. Според „Унгарския Аноним“ при маджарската поява в българските земи северно от Карпатите тези български провинции са управлявани от трима български управители. Първият от тях – Салан, произхождал от българската управляваща династия. Той вероятно бил внук или по-скоро правнук на хан Крум, тоест брат или братовчед на Борис Първи и чичо на управляващия тогава българската държава владетел Симеон. Той владеел областта между Тиса и Средния Дунав с центрове крепостите Олпар /днешен Тисаалпар/ и Тетел. Вторият български управител – Менуморут, владеел областта на север от река Марош, на изток от река Тиса и на юг от река Самош, с център крепостта Бихор /днешна Бихария в Румъния/. Третият български управител – Глад, владеел областта областта южно от него до днешна Оршова, като неговите земи вероятно пострадали по-малко от маджарското нашествие и били окончателно присъединени към унгарската корона при наследника му Охтум в началото на 11-ти век.“ / „България и номадите до началото на 11-ти век“, Христо Димитров/
Спорен е въпросът докога България владее Трансилвания и областите на север от Карпатите. Според някои историци териториалните загуби започнали още при цар Симеон, който макар да успява да нанесе поражения на страховитите маджари и да ги отблъсне от вътрешната българска област около Преслав, не е в състояние да им нанесе съкрушителен удар. С помощта на печенегите българите атакуват поселенията на маджарите между реките Днепър и Южен Буг и ги подлагат на опустошение, докато маджарите са на поход срещу Киев. Изтреблението на маджарските селища около Днепър принуждава „угрите“ /унгарците/ да търсят нова родина отвъд Карпатите и я намират в Панония. Установявайки се там, те започват войни с българските управители отвъд Карпатите. Не е ясно колко време продължват тези военни кампании: според някои историци България губи Източна Панония и Северна Трансилвания още по времето на Симеон, други датират тези териториални загуби при наследника му цар Петър, но е факт, че последните български владения в Трансилвания са завладени от унгарците в началото на 11-ти век, когато Самуилова България е сразена от Византия. Предполага се, че след падането на Видин, България губи териториална връзка с владенията си на север от Дунав и Караптите и те постепенно са завладени от маджарите.

Митническата граница при Иван-Александър

Responsive imageПрез времето на Второто българско царство /империя/ отвъддунавските земи – Влашко и Молдова – са или част от българската държава, или са силно зависими от нея. До появата на монголите северната граница на българската империя достига до карпатските проходи. От началото на 14-ти век военни контигенти от Влашко и Молдова редовно служат под знамената на българския търновски император. Такива участват и в злощастната за България битка при Велбъжд през 1331 г. Малко известен факт е, че по времето на Иван-Александър митническата граница на българската империя минава по билото на Карпатите, недалеч от днешния град Брашов. При сина му Иван-Шишман - българската доминация отвъд Дунав продължава почти до покоряването на Търновска България от османските турци. Една от последните победоносни за българската империя войни е срещу влашкия владетел Дан Първи, който е сразен и убит в сражение от Иван-Шишман през 80-те години на 14-ти век. На негово място Иван-Шишман поставя своето протеже Мирчо.

Българи от Търново се преселват в Брашов в края на 14-ти век

Responsive image В средновековния Брашов е имало български квартал (на унгарски „булгарсег“ означава „български ъгъл“ ”). В него се заселват предимно занаятчии и зидари от Търново. В края на 14-ти век българската общност в Брашов е многобройна и се състои от бежанци, избягали на няколко вълни от османското нашествие на юг от Дунав. Местното влашко население нарича българите „шкеи“. По онова време в маджарско-германския Брашов власите са нямали право да търгуват в самия град, а само пред портите му. Българите били допуснати да се заселят в пределите на града и участват в изграждането на „Черната църква“. До средата на 19-ти век в района около Брашов има все още значително „шкейско малцинство“.Според някои историци българският цар Фружин е погребан в Брашов; тук през 19-ти век Петър Берон издава прословутия "Рибен буквар".

Трансилванските саксонци

Responsive imageТрансилванските саксонци са немскоезична общност, която се установява в географската област Трансилвания през 12-ти и 13-ти век. Те са поканени за първи път от унгарския крал Геза II (1141-1162). Неговата първоначална идея е била да укрепи рядко заселената югоизточната граница на кралството около карпатските проходи, които свързвали Маджарско с източните степи. Саксонците се специализират в рударството: заселват се на неголеми групи и изпълняват специфични операции при добива на рудата, обогатяването и преработването ѝ в метал и изработката на металните изделия. През целия 20-ти век трансилванските саксонци се изселват от Румъния в посока Германия. Последната голяма вълна е от 90-те години на 20-ти век. Днес в Трасилвания живият около 37 хиляди етнически германци.

Тевтонският орден

Responsive imageТевтонският орден възниква през 1190 г по време на обсадата на Акра от сарацините. Първоначално, монашеско-рицарската организация се развива около охраната на болницата в Акра, в която се лекуват ранени при обсадата на града рицари от германския контингент. Числеността на тевноските рицари в Сирия и Палестина достига над 400 души. Те всяват ужас сред сарацините. Тевтонците обаче претърпяват няколко тежки поражения в светите земи и не успяват трайно да се закрепят там. През 1211 година тъстът на българския цар Иван-Асен Втори – маджарският крал Андрей II – кани тевтонците да се установят в Трансилвания, за да му помогнат във войната срещу нахлуващите от изток кумани. Тевтонците се заселват около карпатските проходи и за около 20 години развиват титанична строителна дейност: издигат десетки укрепени селища, църкви, цитадели, замъци и градове. Тевтонските рицари се оказват старховита сила, която отбълсква куманите и започва контра-настъпление срещу тях отвъд Карпатите. В походите си тевтонците достигат до Дунав и Прут. В началото на 30-те години на 13-ти век тевтонците са прогонени от унгарския крал, тъй като стават прекалено независими и правят опит да създадат собствена монашеска държава в Трансилвания. В следващите 200 години тевтонците се установяват на брега на Балтийско море.

Църквите-крепости

Responsive imageПо времето на тевтонците започва изграждането на църквите-крепости в Трансилвания: това са укрепени храмове-замъци , които изникват край по-големите саксонски села в района. Те служат за прикритие и защита на населението. Всяка църква-крепост разполага с над 100 отделни килии, пред входа на която е имало табелка с указание, кое семейство от селото да бъде приютено вътре по време на обсада и нашествие. Днес уникалните църкви-крепости в Трансилвания са защитени от Юнеско.

Туристически забележителности от българското минало отвъд Дунав

Responsive imageЗа много българи Румъния е все още непозната дестинация. Северната ни съседка се променя изключително бързо и вече предлага сравнително удобни шосейни пътища , които свързват Русе и Гюргево с Букурещ, Плоещ и карпатските проходи.

Responsive imageПървата нощувка може да я направите в Русе - българската перла на виенския сецесион. Препоръчвам ви резервация на частен апартамент в центъра на града: изключително чисто, приятно и удобно. Условията са за като 4-звезден хотел, а на практика плащате минимална сума за нощувка.

План за двудневно пътешествие с автомобил до Брашов

Responsive imageИзключително лесно за изпълнение е примерно двудневно пътешествие с автомобил до северните митнически граници на Втората българска средновековна империя, тоест до село Бран и средновековния град Брашов. Ако нощувате в Русе и тръгнете рано сутринта, напълно постижимо е в рамките на няколко часа да прекосите Влашко и да нощувате в Бран или Брашов. В никакъв случай не избирайте маршрут по Околовръстното на Букурещ. Използвайте навигацията и преминете през центъра на румънската столица –хем, има какво да видите, хем, ще си спестите много нерви и време в редовните задръствания и пътен хаос по букурещкото Околовръстно.

Responsive imageОт Букурещ тръгва новата магистрала за Плоещ, която е добре направена и предлага удобно и бързо пътуване в следващите 50-60 километра. При Плоещ трябва да поемете по шосето за планинския курорт Синая.

Responsive imageАко пътувате през почивни дни, се заредете с търпение – редовно се образуват километрични колони по карпатските проходи. Общо-взето асфалтовият път е добър и приятен за шофиране.

Responsive imageЗадължително нощувайте една вечер в Брашов и една вечер в Синая. Брашов има атмосферата на саксонско средновековно градче, по арт-излъчване много наподобява нашия Пловдив. Има приятни музикални клубове и ресторанти, в които на прилична цена може да вкусите добре приготвени ястия.

Responsive imageОт Брашов може да отскочите до замъка Бран –твърдината на Влад Цепеш /Дракула. В подножието му се издига каменен кръст от 15-ти век, изписан със старобългарски букви: поредно доказателство докъде са стигали влиянието и престижа на средновековната българска империя.

Responsive imageМоже да ви звучи като куриоз, на някои американски историци смятат, че Влад Цепеш имал български корени, или най-малкото ползвал писмено старобългарски език.Може да ви звучи като куриоз, но някои американски историци смятат, че Влад Цепеш имал български корени, или най-малкото ползвал писмено старобългарски език.

Responsive imageНа връщане от Бран непременно се отбийте в Синая и си отделете поне няколко часа за замъка Пелеш: невероятна красота и пищност. От Синая също може да вземете планинския лифт и да разгледате градчето от карпатските алпийски зъбери.

Алтернативен маршрут през южна Трансилвания

Responsive imageПри второто си пътуване до Трансилвания решихме да разгледаме повече забележителности и да се върнем в България не през Русе и Дунав мост 1, а през Видин и Дунав мост 2. За около 7 часа се придвижихме в делничен летен ден от Южна България до Брашов, като този път предвидливо избегнахме транспортната тапа на Околовръстното край Букурещ и минахме през центъра на румънската столица. Първата нощ в Брашов нощувахме в частен апартамент, резервиран през платформа за резервации в интернет. Изключително добри условия за цената: осигурен сигурен паркинг, чистота и безкомпромисно обзавеждане; локацията – в широкия център на Брашов. Помислих си: „Явно потомък на трансилванските саксонци предлага апартамента“, защото чистотата и редът ме впечатлиха.

Църквата-крепост Харман край Брашов

Responsive imageЕдна от най-лесните за посещение църкви-крепости е тази в саксонското селце Харман. Тя се намира само на двайсетина минути шофиране от центъра на Брашов. Поддържана е грижливо и е изключително впечатляващо съоръжение. Състои се от замък с бойници и амбразури, в чийто стени, от вътрешната страна са построени килии , в които да се крие населението на близкото селище. В двора на крепостта е готическата църква с автентични дървени пейки от Средновековието и старинен орган за изпълнение на църковна музика. Крепостта е построена от тевтонските рицари с предназначението да дава убежище за жителите на близкото село.Всяко семейство има зачислена килия с табелка. Тази килия е част от сложна фортификационна система с амбразури и защитни кепенци. Когато наближи опасност – ставало е въпрос за набези на кумани, татари или османци, камбаните на църквата бият тревога – и по строго установен и трениран преди това ред всяко семейство заема полагащото му се помещение, където се заключва и чака външната опасност да отмине, докато войните-монаси отблъснат нападателите.

Responsive imageИзключително красив е вътрешният двор с пасторалния контраст от градинките с цветя и острите зъбери и отвесни стълби на околните сгради. В единия край на крепостта има запазена и почти непокътната от 13-ти век работилница за пазене на сечива и оръжия. Приятно бях изненадан от магазинчето за сувенири до входа на крепостта.

Responsive imageСъвсем случайно там се натъкнах на реплика на средновековна карта от 14-ти век. На нея бяха изобразени държавите в района на долното течение на река Дунав. С големи букви беше отбелязана територията на България – и изненада – тя включваше цялата област Олтения/западно Влашко/ както и тънка ивица на юг около северния бряг на река Дунав - приблизително от днешно Гюргево до Оршова. Бързам да уточня – човекът, който продаваше тези карти като сувенири не беше румънец, а трансилвански немец. Те са всъщност коренното население на тази част на Трансилвания, заселили се преди повече от 800 години и построили градове като Брашов/Кронщад, Сибиу/Херманщат и десетки села с тевтонски църкви-крепости. Днес в Харман трансилванските саксонци са едва няколо десетки.

Сигишоара/Сегешвар

Responsive imageВторият ден се отправихме на север – към унгарската вътрешна област на Трансилвания – към Сигишоара/ Сегешвар. Направи ми впечатление, че шосетата са сравнително нови и добре поддържани – двулентови, но по тях се пътува трудно, тъй като почти през всеки ден от седмицата се образуват огромни колони, които пъплят ту с 20 км/ч, ту с 90 км/ч. Сегешвар е на около стотина километра на север. Ако Южна Трансилвания около Брашов ме впечатли с европейския си вид и видим просперитет, колкото по на север достигахме, пейзажът се изпълваше с по-бедни и зле поддържани селца и градчета. Самата Сигишоара, която е известна с уникално запазения си средновековен град, изглежда доста мизерно в по-новата си част – прахоляк, зле боядисани стени, стари автомобили. Неволно си помислих, че тази преобладаващо унгарска част от Румъния е умишлено държана в икономическа и социална стагнация. Някога, през 50-те години на 20-ти век този район е бил част от Унгарската автономна област, която просъществува около 15 години, преди да бъде премахната.

Responsive image Затова пък старата Сигишоара е магическо място и може би най-интересното за туристите в източната част на Трансилвания. Уникално запазен средновековен град с часовникова кула-порта от 11-ти век и улички с къщи отпреди 700-800 години. Сигишоара/Сегешвар е емблематично място за всеки унгарец: край този град в битка с руските имперски войски изчезва/ загива унгарският поет и революционер Шандор Петьофи, който междувпрочем е дете на сърбин и словачка.Но самият Петьофи е краен унгарски националист и патриот.
В Сигишоара живее близо 10 години и влашкият владетел Влад Цепеш, когато е принуден да търси спасение в Унгария при поредното му сваляне от трона и оттегляне в изгнание.

Сибиу

Responsive imageОт Сигишоара се отправихме на юго-запад – към Сибиу. Пътят се движи приблизително успоредно на Карпатите. Разстоянието от около 80 км го взехме за около 3 часа. . По пътя ми направиха впечатление поне десетина селца, с характерен саксонски/немски външен вид и пасторал.Самият Сибиу е също основан от саксонци. Немското му название е Херманщат. От там е родом днешният румънски президент, Клаус Йоханис, който също е представител на местното немско малцинство. Херманщат е основан от германски заселници през 1190 година. Той е един от седемте най-големи немски града в Трансилвания с истинска цивилизаторска роля: в него през 1292 г е открита първата болница в днешна Румъния, през 1380 г – първото документирано училище в днешна Румъния; през 1494 г – първата аптека в днешна Румъния; през 1534 – първата фабрика за хартия в днешна Румъния. В Херманщат е живял известно време Шилер. Градът е бил европейска столица на културата през 2007 г

Responsive image По стечение на обстоятелствата ми се случи да нощувам в добре поддържана 300 годишна къща в центъра на Стария град, в която преди 170 години е отсядал Шандор Петьофи. Направи ми впечатление, че в трансилванската европейска столица на културата час паркинг в синята зона в стария град струва 2 леи=80 ст. В Пловдив по същото време /2019 г/ цената е почти двойно по-висока, а очевидно у нас не предлагаме нищо повече като услуга и инфраструктура. Сибиу има много красив старинен градски център. Идеален е за разходки и посещение на приятни питейни и хранителни заведения.

Responsive image Върнахме се във Влашко през карпатския проход Валя Олтулуй , който свързва град Ръмнику Вълча със Сибиу. След това свихме на юго-запад – към сърцето на областта Олтения, град Крайова. Влашко се дели исторически на две основни области – Олтения и Мунтения. Западната област Олтения е част от българската държава почти през цялото Средновековие. Пътуването от Ръмнику Вълча към Крайова продължи няколко часа, а става въпрос за около 160 километра. Направи ми впечателение, че тази част на Румъния е сравнитерно по-слабо развита: леките автомобили, облеклото на хората и инфраструктурата много наподобяват българския Северо-запад. В тази част от северната ни съседка хората живеят доста по-скромно от сънародниците си в Букуращ, Брашов, Плоещ, Питещ и Сибиу.

Крайова

Responsive imageСамият град Крайова не ми направи особено впечатление. Старото му българско име е Кралево.Центърът на града има няколко интересни масивни сгради от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Крайова има важно значение в българската история. Градът е столица на областта Олтения/Западно Влашко, която почти до края на 14-ти век е част от българската средновековна държавност.
„Столицата на България се нарича Видин. Дунав тече през средата на империята България..“ /„Аноним-опис на Източна Европа от 1310 г/
Местно предание от Крайова твърди, че българският цар Калоян е основател на града, а местната църква е посторена от Асеневци. Градът е бил притегателен център за българите през 19-ти век. Най-важната му роля в българската история датира от септември 1940 г, когато се подписва Крайовската спогодба, с която Румъния доброволно връща Южна Добруджа на България.

»Разгледайте галерията "България, която изгубихме"»

Българските владения в Трансилвания

...
Посети Брашов

В стария Брашов може да посетите "българската порта". В населения предимно със саксонци град е имало цял български квартал с бежанци, избягали от Търново в края на 14-ти век..

Резервирай изгодно нощувка в Брашов »
...
Посети Русе

Русе е първият български европейски град. Крайдунавската перла притежава уникални архитектурни шедьоври в стил "виенски сецесион" от края на 19-ти и началото на 20-ти век.

Резервирай изгодно нощувка в Русе »
...
Посети замъка Пелеш

Замъкът Пелеш е разположен сред южните склонове на Карпатите. Уникално архитектурно постижение, което си струва да разгледате по пътя към Брашов. Замъкът е строен 40 години.

Резервирай изгодно нощувка край замъка Пелеш »