Червен: любимата резиденция на българските царе

Responsive imageКрепостта Червен през 14-ти век е била това, което е днес Пловдив за България – вторият по значимост град в българското царство. Червен е донякъде все още пренебрегнат обект на историческия туризъм, макар емблематичната му триетажна кула да е може би единствената автентично запазена цялостно българска фортификация от 14-ти век. Тя е преживяла османското нашествие и още 500 години забвение, за да бъде преоткрита от българските историци и археолози в началото на 20-ти век. Но за разлика от Търновград и Царевец, кулата на Червен не е реконструкция, а автентична постройка – във вида, в който е била вероятно и по времето на цар Иван-Асен Втори.

Responsive imageПри своя най-голям разцвет през 14-ти век Червен наброява около 10 хиляди жители.
За сравнение, столицата Търновград, който е един от най-значимите европейски градове по онова време, е с население 20 хиляди души.Обяснението за възхода на крепостта Червен през 13-ти и 14-ти век е местополжението – градът се намира във вътрешността на българската държава, между Дунав и Търновград.
През него минава един от важните пътища за отвъддунавските владения и „приятелски (васални) на българското царство земи“ във Влашко и Молдова. Червен рядко се оказва на пътя на чуждите завоеватели и затова информацията за него в хрониките е оскъдна.

Responsive imageРазкопките показват, че през 13-ти век населението на Червен внезапно се увеличава драстично – предполага се, че обитателите на няколко селищата от околността се преместват в близост до града и постепенно стават негови жители. За това спомага внушителната фортификация и естествените природни дадености, които допълнително придават на крепостта непристъпен вид.
Вероятно има и климатично обяснение – валежите в днешна Североизточна България рязко намаляват и част от селското население се придвижва към по-големите реки, включително Русенски Лом.
Каменното плато, на което се издига българската крепост Червен е било частично фортифицирано още в късната античност.

Responsive image При Първото българско царство Червен е малко и незначително провинциално селище.
Крепостта е обновена при византийското владичество, но значението й остава локално.
Едва при възстановяването на българската държава Червен се превръща в голяма крепост и втори град в българското царството.
Любопитно е, че Червен е споменат в българския апокрифен летопис от 11-ти век. В него градът се свързва с цар Петър Делян – предполагаем внук на цар Самуил и водач на най-голямото въстание срещу византийската власт. В българския апокрифен летопис буквално се казва: „..и след това излезе друг цар на име Гаган, а прозвището му беше Одулян...И създаде три града на българската земя: Червен, Несебър, Щип. “

Responsive imageПрез 70-те години на 20-ти век при разкопки край източната порта на крепостта е открит камък с възпоменателен надпис, който съдържа името на българската царица Ана-Мария. Тя е съпруга на цар Иван-Асен Втори и унгарска принцеса. Предполага се, че каменният надпис е издялан по повод смъртта на царицата през 1237 година. С това се потвърждава значението на крепостта Червен, която вероятно е била любимо място на резидиране на царската фамилия във времената на най-голям възход на българската империя през 13-ти век.
Градът е и митрополитски център.
Смята се, че Червен е управляван лично от сваления в началото на 90-те години на 13-ти век цар Георги Първи Тертер. Той прекарва в изгнание близо десетилетие и, при възкачването на престола на сина му Теодор Светослав, се връща в България.

Responsive imageЗнае се, че Теодор Светослав изпраща баща си да управлява провинциална крепост.
От надпис, открит в една от ивановските скални църкви – „Кръщалнята“ – се предполага, че цар Георги Първи Тертер, е поел управлението на Червен в началото на 14-ти век. Около 1303-04 г Георги Първи Тертер се замонашва в един от скалните манастири и там умира. Ивановските скални църкви се намират на двадестина километра от Червен. В „Кръщалнята“ надписът гласи: „(тук погиб) цар Георгие“. Той обаче не се тълкува и разчита еднозначно. Някои учени предполагат, че може да става въпрос и за сина на Теодор Светослав, който също носи името Георги.

Responsive imageВ своята сравнително кратка история на разцвет и възход Червен е превземан три пъти от чужди нашественици.
Първото голямо разорение е по време на татарската инвазия в началото на 40-те години на 13-ти век. Археологическите проучвания показват, че Червен е превзет с пристъп и разорен.
Второто падане на града под чужда власт е по времето на войните на Византия с българския цар и узурпатор Ивайло/Иваил. Тогава Червен за кратко е в ръцете на византийския военачалник Михаил Глава Тарханиот.
Третото падане на града е при османската инвазия в края на 14-ти век. Червен преживява също голямо земетресение и пожар през 30-те години на 13-ти век.

Responsive imageВ първите десетилетия на 15-ти век населението постепенно напуска Червен – вероятно българските жители на града се разселват в околните села. Градът постепенно губи значението си и напълно обезлюдява при османското владичество. Постройките, църквите и укрепленията са погълнати от растителността.
В околността остава да властва единствено силуетът на някогашната западна кула, която възбужда въображението на местното население и на пътешествениците, които пътуват по пътя между Русчук и Търново.

Как е изглеждал Червен при най-големия си възход

Responsive imageВ средата на 14-ти век Червен се издига на скално плато, заобиколено от три страни от река Русенски Лом. Разделен е на две форифицирани части – външен и вътрешен град. От най-достъпната източна страна градът е укрепен с двойна каменна стена и редути. От източната порта тръгвали основните пътища за Търновград и Дунав.
Цитаделата /или „вътрешният град“/ била охранявана от 4 кули. В нея се намирали няколко църкви, включително митрополитската, болярският замък, административната сграда на управителя на крепостта, както и три жилищни квартала с търговска улица и знаятчийски ателиета.

Responsive imageПри разкопките в цитаделата са разкрити каменните основи на 53 къщи. Някои от тях са двуетжни. От източната порта към запазената днес западна триетажна кула минавала основната улица на града. Тя била широка 1,8 метра. Към нея се спускали тесни каменни улички и пресечки. Те криволичели между едноетажни и двуетажни къщи, струпани амфитеатрално.
Жилищните постройки в цитаделата били групирани около 3 църкви, всяка от която била център на малък квартал.Всички те са в източната част на „вътрешния град“. Сградите в жилищната зона били разположени амфитеатрално, прилепени една до друга. Към главната улица гледали търговските магазини и занаятийски сергии.
Във вътрешния град се откроявали две масивни сгради – административният център на местния управител и болярският замък.

Административната сграда

Responsive imageТя се издигала в юго-източната част на цитаделата. Била с основа 14 метра на 8 метра.
Според археолозите става въпрос за масивна представителна постройка с колони и капители.
В нея се е влизало от северната страна през каменно стълбище.
След превземането на Червен от османските завоеватели сградата е превърната в джамия.

Болярският замък

Responsive imageТова е сграда-крепост във вътрешния град на Червен.
Наричат я „замък“, тъй като е построена да се отбранява автономно, дори след като цитаделата и целият град са превзети.
Така нареченият „замък на червенския болярин“ има П-образна форма и заедно с вътрешния двор заема площ от близо 2 декара.
Домът-крепост на управителя е пазен от 5 кули. Имал е самостоятелно водоснабдяване.
Бил е на два етажа, като представителните помещения са били на втория етаж.
Във вътрешния двор на замъка е имало каменна цистерна/щерна за съхранение на питейна вода.

Responsive imageПрез 14-ти век една по приземните стаи, изкопани в скалата, е измазана и превърната в допълнително гигантско водохранилище.
Освен това, специална кула пазела достъпа до река Русенски Лом, откъдето защитниците се снабдявали с вода.
В по-масивната източна част на замъка е била представителната зала, където червенският болярин приемал пратеничества.
Стените на укрепения болярски дом били с дебелина 1,5 метра.

Средновековен мегаполис

Responsive imageВ средновековния град Червен имало 16 църкви. Сред тях била митрополитската, чийто северен зид съвпадал с крепостната стена. Това не било случайно – вярвало се, че по този начин крепостта получава допълнителна защита от небесните сили. Църква номер 2 се издигала до западната кула. Край нея имало златарска работилница.
Запазената днес западна кула разделяла със зид вътрешния от външния град. Във външния град били основните жилищни квартали и занаятчийски работилници. Той разполагал с крепостна стена, която обгръщала продълговатото каменно плато над река Русенски Лом.В подножието му имало неукрепени квартали, които попадали извън крепостните фортификации. Техните жители търсели защита в града при появата на външна опасност.