Българските следи в Трансилвания

Първата българска империя владее Трансилвания повече от 100 години.От времето на Крум до появата на маджарите тази провинция е важна икономическа база за българската държава. В Седмоградско/Трансилвания са жизнено-важните солни мини, които носят огромни доходи за българските владетели. Според историческите извори, в края на 9-ти век херцог Арнулф от Каринтия изпраща писмо до българския владетел Владимир (Расате), в което предлага възобновяване на мирните отношения , като поискал - във връзка с конфликта си с Моравия - да не се позволява на моравците да закупуват сол от българските солни мини в Трансилвания.

Кога България губи земите отвъд Карпатите

„Впрочем земята,която лежи между Тиса и Дунав отново завладя за себе си великият кан, вожд на България, дядо на вожда Салан чак до границите на рутените /русите/ и поляците и направи така, че там да живеят славяни и българи.“ “Унгарски Аноним“/. Според „Унгарския Аноним“ при маджарската поява в българските земи северно от Карпатите тези български провинции са управлявани от трима български управители. Първият от тях – Салан, произхождал от българската управляваща династия. Той вероятно бил внук или по-скоро правнук на хан Крум, тоест брат или братовчед на Борис Първи и чичо на управляващия тогава българската държава владетел Симеон. Той владеел областта между Тиса и Средния Дунав с центрове крепостите Олпар /днешен Тисаалпар/ и Тетел. Вторият български управител – Менуморут, владеел областта на север от река Марош, на изток от река Тиса и на юг от река Самош, с център крепостта Бихор /днешна Бихария в Румъния/. Третият български управител – Глад, владеел областта областта южно от него до днешна Оршова, като неговите земи вероятно пострадали по-малко от маджарското нашествие и били окончателно присъединени към унгарската корона при наследника му Охтум в началото на 11-ти век.“ / „България и номадите до началото на 11-ти век“, Христо Димитров/
Спорен е въпросът докога България владее Трансилвания и областите на север от Карпатите. Според някои историци териториалните загуби започнали още при цар Симеон, който макар да успява да нанесе поражения на страховитите маджари и да ги отблъсне от вътрешната българска област около Преслав, не е в състояние да им нанесе съкрушителен удар. С помощта на печенегите българите атакуват поселенията на маджарите между реките Днепър и Южен Буг и ги подлагат на опустошение, докато маджарите са на поход срещу Киев. Изтреблението на маджарските селища около Днепър принуждава „угрите“ /унгарците/ да търсят нова родина отвъд Карпатите и я намират в Панония. Установявайки се там, те започват войни с българските управители отвъд Карпатите. Не е ясно колко време продължват тези военни кампании: според някои историци България губи Източна Панония и Северна Трансилвания още по времето на Симеон, други датират тези териториални загуби при наследника му цар Петър, но е факт, че последните български владения в Трансилвания са завладени от унгарците в началото на 11-ти век, когато Самуилова България е сразена от Византия. Предполага се, че след падането на Видин, България губи териториална връзка с владенията си на север от Дунав и Караптите и те постепенно са завладени от маджарите.

Митническата граница при Иван-Александър

През времето на Второто българско царство /империя/ отвъддунавските земи – Влашко и Молдова – са или част от българската държава, или са силно зависими от нея. До появата на монголите северната граница на българската империя достига до карпатските проходи. От началото на 14-ти век военни контигенти от Влашко и Молдова редовно служат под знамената на българския търновски император. Такива участват и в злощастната за България битка при Велбъжд през 1331 г. Малко известен факт е, че по времето на Иван-Александър митническата граница на българската империя минава по билото на Карпатите, недалеч от днешния град Брашов. При сина му Иван-Шишман - българската доминация отвъд Дунав продължава почти до покоряването на Търновска България от османските турци. Една от последните победоносни за българската империя войни е срещу влашкия владетел Дан Първи, който е сразен и убит в сражение от Иван-Шишман през 80-те години на 14-ти век. На негово място Иван-Шишман поставя своето протеже Мирчо.

Българи от Търново се преселват в Брашов в края на 14-ти век

Черната църква, гр. Брашов: Построена е между 1383 и 1385 г. от българи.
В средновековния Брашов е имало български квартал (на унгарски „булгарсег“ означава „български ъгъл“ ”). В него се заселват предимно занаятчии и зидари от Търново. В края на 14-ти век българската общност в Брашов е многобройна и се състои от бежанци, избягали на няколко вълни от османското нашествие на юг от Дунав. Местното влашко население нарича българите „шкеи“. По онова време в маджарско-германския Брашов власите са нямали право да търгуват в самия град, а само пред портите му. Българите били допуснати да се заселят в пределите на града и участват в изграждането на „Черната църква“. До средата на 19-ти век в района около Брашов има все още значително „шкейско малцинство“Според някои историци българският цар Фружин е погребан в Брашов; тук през 19-ти век Петър Берон издава прословутия "Рибен буквар".

Трансилванските саксонци

Трансилвански саксонци в народни носии
Трансилванските саксонци са немскоезична общност, която се установява в географската област Трансилвания през 12-ти и 13-ти век. Те са поканени за първи път от унгарския крал Геза II (1141-1162). Неговата първоначална идея е била да укрепи рядко заселената югоизточната граница на кралството около карпатските проходи, които свързвали Маджарско с източните степи. Саксонците се специализират в рударството: заселват се на неголеми групи и изпълняват специфични операции при добива на рудата, обогатяването и преработването ѝ в метал и изработката на металните изделия. През целия 20-ти век трансилванските саксонци се изселват от Румъния в посока Германия. Последната голяма вълна е от 90-те години на 20-ти век. Днес в Трасилвания живият около 37 хиляди етнически германци.

Тевтонският орден

Тевтонски рицари
Тевтонският орден възниква през 1190 г по време на обсадата на Акра от сарацините. Първоначално, монашеско-рицарската организация се развива около охраната на болницата в Акра, в която се лекуват ранени при обсадата на града рицари от германския контингент. Числеността на тевноските рицари в Сирия и Палестина достига над 400 души. Те всяват ужас сред сарацините. Тевтонците обаче претърпяват няколко тежки поражения в светите земи и не успяват трайно да се закрепят там. През 1211 година тъстът на българския цар Иван-Асен Втори – маджарският крал Андрей II – кани тевтонците да се установят в Трансилвания, за да му помогнат във войната срещу нахлуващите от изток кумани. Тевтонците се заселват около карпатските проходи и за около 20 години развиват титанична строителна дейност: издигат десетки укрепени селища, църкви, цитадели, замъци и градове. Тевтонските рицари се оказват старховита сила, която отбълсква куманите и започва контра-настъпление срещу тях отвъд Карпатите. В походите си тевтонците достигат до Дунав и Прут. В началото на 30-те години на 13-ти век тевтонците са прогонени от унгарския крал, тъй като стават прекалено независими и правят опит да създадат собствена монашеска държава в Трансилвания. В следващите 200 години тевтонците се установяват на брега на Балтийско море.

Църквите-крепости

Тевтонска църква-крепост в Трансилвания
По времето на тевтонците започва изграждането на църквите-крепости в Трансилвания: това са укрепени храмове-замъци , които изникват край по-големите саксонски села в района. Те служат за прикритие и защита на населението. Всяка църква-крепост разполага с над 100 отделни килии, пред входа на която е имало табелка с указание, кое семейство от селото да бъде приютено вътре по време на обсада и нашествие. Днес уникалните църкви-крепости в Трансилвания са защитени от Юнеско.

Посети Брашов

В стария Брашов може да посетите "българската порта". В населения предимно със саксонци град е имало цял български квартал с бежанци, избягали от Търново в края на 14-ти век.

Резервирай изгодно нощувка в Брашов! »
Посети Русе

Русе е първият български европейски град. Крайдунавската перла притежава уникални архитектурни шедьоври в стил "виенски сецесион" от края на 19-ти и началото на 20-ти век.

Резервирай изгодно нощувка в Русе!»
Посети замъка Пелеш

Замъкът Пелеш е разположен сред южните склонове на Карпатите. Уникално архитектурно постижение, което си струва да разгледате по пътя към Брашов.

Резервирай изгодно нощувка край замъка Пелеш!»

Туристически забележителности от българското минало отвъд Дунав

Отсечка от обновения път между Гюргево и Букурещ
За много българи Румъния е все още непозната дестинация. Северната ни съседка се променя изключително бързо и вече предлага сравнително удобни шосейни пътища , които свързват Русе и Гюргево с Букурещ, Плоещ и карпатските проходи.

Първа нощувка: Русе
Първата нощувка може да я направите в Русе - българската перла на виенския сецесион. Препоръчвам ви резервация на частен апартамент в центъра на града: изключително чисто, приятно и удобно. Условията са за като 4-звезден хотел, а на практика плащате минимална сума за нощувка.

План за двудневно пътешествие с автомобил до Брашов

Центърът на Букурещ
Изключително лесно за изпълнение е примерно двудневно пътешествие с автомобил до северните митнически граници на Втората българска средновековна империя, тоест до село Бран и средновековния град Брашов. Ако нощувате в Русе и тръгнете рано сутринта, напълно постижимо е в рамките на няколко часа да прекосите Влашко и да нощувате в Бран или Брашов. В никакъв случай не избирайте маршрут по Околовръстното на Букурещ. Използвайте навигацията и преминете през центъра на румънската столица –хем, има какво да видите, хем, ще си спестите много нерви и време в редовните задръствания и пътен хаос по букурещкото Околовръстно.

Центърът на Букурещ
От Букурещ тръгва новата магистрала за Плоещ, която е добре направена и предлага удобно и бързо пътуване в следващите 50-60 километра. При Плоещ трябва да поемете по шосето за планинския курорт Синая.

Главен път през Карпатите
Ако пътувате през почивни дни, се заредете с търпение – редовно се образуват километрични колони по карпатските проходи. Общо-взето асфалтовият път е добър и приятен за шофиране.

Брашов през нощта
Задължително нощувайте една вечер в Брашов и една вечер в Синая. Брашов има атмосферата на саксонско средновековно градче, по арт-излъчване много наподобява нашия Пловдив. Има приятни музикални клубове и ресторанти, в които на прилична цена може да вкусите добре приготвени ястия.

Замъкът Бран
От Брашов може да отскочите до замъка Бран –твърдината на Влад Цепеш /Дракула. В подножието му се издига каменен кръст от 15-ти век, изписан със старобългарски букви: поредно доказателство докъде са стигали влиянието и престижа на средновековната българска империя.Може да ви звучи като куриоз, но някои американски историци смятат, че Влад Цепеш имал български корени, или най-малкото ползвал писмено старобългарски език.

Замъкът Пелеш
На връщане от Бран непременно се отбийте в Синая и си отделете поне няколко часа за замъка Пелеш: невероятна красота и пищност. От Синая също може да вземете планинския лифт и да разгледате градчето от карпатските алпийски зъбери.

Алтернативен маршрут през южна Трансилвания

Поглед към стария град на Брашов
При второто си пътуване до Трансилвания решихме да разгледаме повече забележителности и да се върнем в България не през Русе и Дунав мост 1, а през Видин и Дунав мост 2. За около 7 часа се придвижихме в делничен летен ден от Южна България до Брашов, като този път предвидливо избегнахме транспортната тапа на Околовръстното край Букурещ и минахме през центъра на румънската столица. Първата нощ в Брашов нощувахме в частен апартамент, резервиран през платформа за резервации в интернет. Изключително добри условия за цената: осигурен сигурен паркинг, чистота и безкомпромисно обзавеждане; локацията – в широкия център на Брашов. Помислих си: „Явно потомък на трансилванските саксонци предлага апартамента“, защото чистотата и редът ме впечатлиха.

Църквата-крепост в Хармани

Църквата-крепост Харман край Брашов
Една от най-лесните за посещение църкви-крепости е тази в саксонското селце Харман. Тя се намира само на двайсетина минути шофиране от центъра на Брашов. Поддържана е грижливо и е изключително впечатляващо съоръжение. Състои се от замък с бойници и амбразури, в чийто стени, от вътрешната страна са построени килии , в които да се крие населението на близкото селище. В двора на крепостта е готическата църква с автентични дървени пейки от Средновековието и старинен орган за изпълнение на църковна музика. Крепостта е построена от тевтонските рицари с предназначението да дава убежище за жителите на близкото село.Всяко семейство има зачислена килия с табелка. Тази килия е част от сложна фортификационна система с амбразури и защитни кепенци. Когато наближи опасност – ставало е въпрос за набези на кумани, татари или османци, камбаните на църквата бият тревога – и по строго установен и трениран преди това ред всяко семейство заема полагащото му се помещение, където се заключва и чака външната опасност да отмине, докато войните-монаси отблъснат нападателите.

Църквата-крепост Харман: вътрешният двор
Изключително красив е вътрешният двор с пасторалния контраст от градинките с цветя и острите зъбери и отвесни стълби на околните сгради. В единия край на крепостта има запазена и почти непокътната от 13-ти век работилница за пазене на сечива и оръжия. Приятно бях изненадан от магазинчето за сувенири до входа на крепостта.

Карта от 14-ти век: България владее на север от Дунав областта Олтения
Съвсем случайно там се натъкнах на реплика на средновековна карта от 14-ти век. На нея бяха изобразени държавите в района на долното течение на река Дунав.С големи букви беше отбелязана територията на България – и изненада – тя включваше цялата област Олтения/западно Влашко/ както и тънка ивица на юг около северния бряг на река Дунав - приблизително от днешно Гюргево до Оршова. Бързам да уточня – човекът, който продаваше тези карти като сувенири не беше румънец, а трансилвански немец. Те са всъщност коренното население на тази част на Трансилвания, заселили се преди повече от 800 години и построили градове като Брашов/Кронщад, Сибиу/Херманщат и десетки села с тевтонски църкви-крепости. Днес в Харман трансилванските саксонци са едва няколо десетки.

Сигишоара/Сегешвар

Средновековният Сегешвар
Вторият ден се отправихме на север – към унгарската вътрешна област на Трансилвания – към Сигишоара/ Сегешвар. Направи ми впечатление, че шосетата са сравнително нови и добре поддържани – двулентови, но по тях се пътува трудно, тъй като почти през всеки ден от седмицата се образуват огромни колони, които пъплят ту с 20 км/ч, ту с 90 км/ч. Сегешвар е на около стотина километра на север. Ако Южна Трансилвания около Брашов ме впечатли с европейския си вид и видим просперитет, колкото по насевер достигахме, пейзажът се изпълваше с по-бедни и зле поддържани селца и градчета. Самата Сигишоара, която е известна с уникално запазения си средновековен град, изглежда доста мизерно в по-новата си част – прахоляк, зле боядисани стени, стари автомобили. Неволно си помислих, че тази преобладаващо унгарска част от Румъния е умишлено държана в икономическа и социална стагнация. Някога, през 50-те години на 20-ти век този район е бил част от Унгарската автономна област, която просъществува около 15 години, преди да бъде премахната.

Средновековният Сегешвар
Затова пък старата Сигишоара е магическо място и може би най-интересното за туристите в източната част на Трансилвания. Уникално запазен средновековен град с часовникова кула-порта от 11-ти век и улички с къщи отпреди 700-800 години. Сигишоара/Сегешвар е емблематично място за всеки унгарец: край този град в битка с руските имперски войски изчезва/ загива унгарският поет и революционер Шандор Петьофи, който междувпрочем е дете на сърбин и словачка.Но самият Петьофи е краен унгарски националист и патриот.В Сигишоара живее близо 10 години и влашкият владетел Влад Цепеш, когато е принуден да търси спасение в Унгария при поредното му сваляне от трона и оттегляне в изгнание.

Сибиу

Изглед от центъра на Сибиу
От Сигишоара се отправихме на юго-запад – към Сибиу. Пътят се движи приблизително успоредно на Карпатите. Разстоянието от около 80 км го взехме за около 3 часа. . По пътя ми направиха впечатление поне десетина селца, с характерен саксонски/немски външен вид и пасторал.Самият Сибиу е също основан от саксонци. Немското му название е Херманщат. От там е родом днешният румънски президент, Клаус Йоханис, който също е представител на местното немско малцинство. Херманщат е основан от германски заселници през 1190 година. Той е един от седемте най-големи немски града в Трансилвания с истинска цивилизаторска роля: в него през 1292 г е открита първата болница в днешна Румъния, през 1380 г – първото документирано училище в днешна Румъния; през 1494 г – първата аптека в днешна Румъния; през 1534 – първата фабрика за хартия в днешна Румъния. В Херманщат е живял известно време Шилер. Градът е бил европейска столица на културата през 2007 г

Улица в Стария град, синята зона на Сибиу
По стечение на обстоятелствата ми се случи да нощувам в добре поддържана 300 годишна къща в центъра на Стария град, в която преди 170 години е отсядал Шандор Петьофи. Направи ми впечатление, че в трансилванската европейска столица на културата час паркинг в синята зона в стария град струва 2 леи=80 ст. В Пловдив по същото време /2019 г/ цената е почти двойно по-висока, а очевидно у нас не предлагаме нищо повече като услуга и инфраструктура. Сибиу има много красив старинен градски център. Идеален е за разходки и посещение на приятни питейни и хранителни заведения.

Старият Сибиу: в тази къща е живял Шандор Петьофи
Върнахме се във Влашко през карпатския проход Валя Олтулуй , който свързва град Ръмнику Вълча със Сибиу. След това свихме на юго-запад – към сърцето на областта Олтения, град Крайова. Влашко се дели исторически на две основни области – Олтения и Мунтения. Западната област Олтения е част от българската държава почти през цялото Средновековие. Пътуването от Ръмнику Вълча към Крайова продължи няколко часа, а става въпрос за около 160 километра. Направи ми впечателение, че тази част на Румъния е сравнитерно по-слабо развита: леките автомобили, облеклото на хората и инфраструктурата много наподобяват българския Северо-запад. В тази част от северната ни съседка хората живеят доста по-скромно от сънародниците си в Букуращ, Брашов, Плоещ, Питещ и Сибиу.

Крайова

Изглед от центъра на Крайова
Самият град Крайова не ми направи особено впечатление. Старото му българско име е Кралево.Центърът на града има няколко интересни масивни сгради от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Крайова има важно значение в българската история. Градът е столица на областта Олтения/Западно Влашко, която почти до края на 14-ти век е част от българската средновековна държавност.
„Столицата на България се нарича Видин. Дунав тече през средата на империята България..“ /„Аноним-опис на Източна Европа от 1310 г/
Местно предание от Крайова твърди, че българският цар Калоян е основател на града, а местната църква е посторена от Асеневци. Градът е бил притегателен център за българите през 19-ти век. Най-важната му роля в българската история датира от септември 1940 г, когато се подписва Крайовската спогодба, с която Румъния доброволно връща Южна Добруджа на България.

Българските владения в Трансилвания