България, която загубихме...

Българските следи в Беломорието

Територия на Царство България към месец май 1913г.
През пролетта на 1913 година Царство България разполага с беломорски флот и две дълбоководни беломорски пристанищаДедеагач /Александрополис/ и Кавала. Ако България беше запазила статуквото след Първата балканска война, щеше да има обширен излаз на Бяло море – с минимум 250 километра брегова ивица, която започва на около 20 километра западно от Кавала и завършва при устието на река Марица край град Енос. Царство България щеше да се простира на площ от близо 175 хил кв километра, а градове като Гюмюрджина /Комотини/, Дедеагач/Александрополис/, Кавала, Сяр, Драма, Одрин, Лозенград и Ксанти щяха да са български околийски или областни центрове.

Територия на Царство България 1913-1915 г.
Царство България има свой излаз на Бяло море близо 10 години. Съвременната българска държава владее с малки прекъсвания Западна Тракия /крайбрежната ивица между устието на река Места и устието на река Марица/ между есента на 1912 г и пролетта на 1919 г. Около година Западна Тракия е с ограничено българско управление под окупацията на войски на Антантата /1919-1920 г/.

Територия на Царство България 1941-1944 г.
През 1941 година българската власт по Беломорието се завръща: този път за около 3 години южните ни беломорски граници се простират от Дедеагач /Александрополис/ до Орфическия залив – устието на река Струма. Българска власт е установена и на два големи егейски острова – Тасос и Самотраки.

Западна Тракия

град Гюмюрджина/днес Комотини
До 1920 г в Западна Тракия гърците са незначително малцинство – под 10% от общия брой на населението. Най-многобройната етническа група в региона са турците – около 48%. Българите-християни наброяват около 24% от населението, българите-мюсюлмани /помаци/ са около 20%. Българският етнически елемент съставлява около 44% от общия брой на населението в областта. Етническият характер на Западна Тракия се променя драстично след 1920 година, когато по-голяма част от българите-християни са изселени и на тяхно място се появяват гръцки бежанци от Мала Азия.

Изглед от крайбрежието на Западна Тракия, с. Фанари
От началото на 50-те години на 20-ти век политиката на гръцката държава е целенасочено да обезбългари помаците по южните склонове на Родопите и да ги превърне в турци. Насърчава се изучаването на турски език, дейността на турски духовни лица и насаждането на турско национално самосъзнание. Лансирана е и идеята за отделна „помашка“ нация. Близо половин век бившата българска беломорска провинция Западна Тракия е държана умишлено изолирана и икономически изстанала от гръцките власти. Оживлението в региона започва едва през 90-те години на 20-ти век, когато се появяват първите масови вълни от туристи и гръцката държава започва да строи мащабно нови пътища.

Примерен маршрут през Западна Тракия

„Егнатия Одос“ свързва Адриатика с гръко-турската граница при р. Марица
От прохода Маказа се спускате до Комотини /Гюмюрджина/.Пътят е нов и отнема по-малко от половин час. Преди да влезете в Комотини избирате отбивката за Александрополис през новата магистрала Автомагистрала А2 („Егнатия Одос“). Магистралата е сравнително нова – завършена през 2009 г. Свързва гръко-турската граница на река Марица с Адриатическото крайбрежие. Магистралата е добре направена и в тази част от Гърция рядко има полицейско присъствие. Единственият минус е, че липсват крайпътни бензиностанции, където да отидете до тоалетна или да си поръчате кафе /както в България/.

Изглед от днешен Александрополис/преди Дедеагач
От „Егнатия Одос“ свивате към Александрополис /Дедеагач/ - 50 хиляден пристанищен град, някога единственото българско дълбоководно пристанище на Бяло море. Шофирането през центъра на Александрополис е приятно, местните хора са вежливи и могат лесно да ви упътят: трябва да поемете на север по шосе 53 – само на 25 километра от бреговете на Бяло море е родното място на Капитан Петко войвода – Доганхисар/Есими.

Доганхисар/Есими

Живописен пейзаж на път за Доганхисар/Есими
Днес от някогашното чисто българско село не е останало почти нищо. В края на 19-ти век в Доганхисар са преброени 400 български къщи, в които живеят близо 2 хиляди българи-екзархисти. През 20-те години на 20-ти век в опразненото от българите родно място на Капитан Петко войвода са настанени гръцки бежанци от Мала Азия. Днес единствено скромен паметник в двора на малък частен хотел напомня, че в това село е роден прочутият български войвода и народен закрилник. Пътят между Александрополис/Дедеагач и Есими/Доганхисар е изключително живописен. Край шосето на хълм сред маслинови горички се издига стражева кула, издигната от латинците в началото на 13-ти век, когато тази част от Тракия е присъединена към Латинската империя. На връщане си струва да се разходите по главната улица на Александрополис и да разгледате пристанището. През 1919 г от 7-хилядното тогава население на крайбрежния град – 4 хиляди са българи.

Дедеагач/Александрополис

Дедеагач: българската църква „Св. св. Кирил и Методий“, осветена в 1892 г.
Градът възниква в средата на 19-ти век като рибарско селище. През 1892 г., тук е построена българската църква "Св.св. Кирил и Методий". Храмът днес е гръцката църква „Св. Елефтериос” и се намира в градината при кръстовището на ул. Ипсиланти (Υψηλάντου) и ул. Проусис (Προύσης). Черквата е основно преустроена през 1955 г., но всичко, напомнящо, че е принадлежала към Българската екзархия, е било старателно е заличено. През 1914 г пристанището на Дедеагач измества изцяло превоза на товари от пристанище Бургас. Само за две години то се превръща в най-предпочитания български търговски порт. Градът е една от базите на българския беломорски флот.

Комотини/Гюмюрджина

Луна над Гюмюрджина/Комотини
По „Егнатия Одос“ може да се върнете в Комотини/Гюмюрджина и да пиете кафе в центъра на града. Днес Комотини е университетски град и по улиците му може да срещнете много млади хора. През 1917 г българският окръжен управител на Гюмюрджина/Комотини Иван Хаджиев прави преброяване на населението.Според него българите по това време са възлизали на около 180 000 души, от които 100 000 са българите-християни и около 80 000 – българите-помаци. По това време е в областта има около 120 000 турци. Броят на гърците в областта е около 32 000.

Изглед от центъра на днешна Гюмюрджина/Комотини
Българското Възраждане започва в Гюмюрджина в началото на 90-те години на 19-ти век, когато спира процесът на погърчване на българските търговци и занаятчии в града. В Гюмюрджина са създадени българска община, училище, църква и архиерейско наместничество. Българската църква в града е осветена през 1903 година. Любопитна подробност е, че абаджийският еснаф в Гюмюрджина е изцяло български. В началото на 20-ти век българите-занаятчии доминират в града. От общо 70–80 абаджийски дюкяна по това време - само три-четири са гръцки, а останалите — чисто български.

Плажовете на Западна Тракия

Фанари бийч: девственият седемкилометров плаж край с. Фанари
Ако България беше запазила Западна Тракия, вероятно днес двата най-известни български беломорски курорта щяха да са Фанари и Авдира. На тези две места плажната ивица е дълга няколко километра, с фин пясък и плитки води. Село Фанари беше изключително популярна лятна туристическа дестинация за българите в първите години след отварянето на граничния пропусквателен пункт край прохода Маказа. Дори за пловдивчани село Фанари изведнъж се оказа по-близо като дестинация от, примерно, черноморския Созопол. В последните години потокът от български туристи се пренасочи към плажовете на запад от река Места. Дългият пет километра „Фанари бийч“ никога не е препълнен и е идеален за почивка за хора, които не обичат тълпите. Село Фанари се намира само на 36 километра от Комотини.

Авдира бийч край Ксанти
Плажът Авдира е разположен край Ксанти, удостоен е със Син флаг за чистота и безопасност на морето край него. Мястото е предимно вилна зона, която е разположена на 50-100 метра от плажа. В последните години много от вилите са собственост на българи, които ги отдават под наем.

Посети Александрополис

Разгледай някогашния български град Дедеагач. Съвсем наблизо е родното място на капитан Петко Войвода.

Резервирай изгодно нощувка в Александрополис!»

Източна Македония

Карта на Царство България - 1918г
Областта между устието на реките Места и Струма е българско владение между есента на 1912 г и края на месец юни 1913 г. По онова време Царство България владее крайбрежието на Източна Македония от делтата на Места до, приблизително, няколко километра западно от днешните бисерни плажове край Неа Перамос. През лятото на 1916 година България връща властта си над областта между Места и Струма – с дълбоководното пристанище Кавала и градовете Сяр и Драма. Царство България остава в района до есента на 1918 година. Българската държава отново присъединява крайбрежието на Източна Македония между устията на Струма и Места в периода между пролетта 1941 и есента на 1944 година.

Кавала

Кавала днес: изглед към пристанището откъм стария град
Към началото на 20-ти век населението на Кавала наброява около 15 хиляди жители – предимно помаци и турци. В града има гръцка християнска община с обща численост около 3500 души. В близост до Кавала – по южните склонове на Родопите селата са предимно турски и помашки. Градът има стратегическо значение, тъй като разполага с единственото дълбоководно пристанище между Дедеагач и Солун.

Кавала: през август 1916 г посреща за втори път българските войски
Кавала става български град през Балканската война, когато неочаквано е превзет с военна хитрост и блъф от четирима войводи от ВМРО, водени от поета Пейо Яворов. Сред тях е и бащата на Никола Вапцаров – Йонко Вапцаров. Четиримата смелчаци се представят за парламентьори на въображаем преден отряд на българската армия, който настъпва към Кавала. Облечени в български офицерски униформи, всяват ужас сред османския гарнизон на града. Акцията е съгласувана с командването на българския Родопски отряд, който първоначално няма намерение да настъпва към Кавала. Беломорският град пада в български ръце на 27 октомври 1912 г, без пушка да пукне. Комендантът на гарнизона предава сабята си на четиримата български войводи: Михаил Чаков, Пейо Яворов, Христо Чернопеев и Йонко Вапцаров, след като блъфът на българските комити успява и те убеждават османския офицер, че всеки момент в града ще пристигне силно подразделение на настъпващата българска армия. Многобройният османски гарнизон слага оръжие, а поетът Пейо Яворов произнася реч пред събралите се граждани.

Кавалският акведукт
Кавала е посетена от българския цар Фердиданд и се превръща в едно от пристанищата на новия български беломорски флот. С Кавала и Дедеагач България би имала сигурен търговски излаз на Бяло море. В Кавала е открита българска болница. Българските власти се изтеглят от града на 25 юни 1913 година и се завръщат отново през лятото на 1916 година. Кавала е отново български през пролетта на 1941 г. На хълма в Стария град се издига сградата на българската комендатура. Тя и днес е запазена.

Кавала: старият град
Градът се превръща във водещ стопански и административен център на крайбрежието на новоосвободената беломорска област. В него е главната база и щабът на Българския беломорски флот. Има и българска корабостроителница. В атмосферата на старият град на Кавала има нещо, което наподобява атмосферата на Стария Пловдив – тесни улички и къщи, скупчени върху тепе /хълм/, над което е средновековната крепост на града.

Кавала привечер: стария град
Старият Кавала, както Пловдив, носи атмосферата на мултиетнически град, в който съжителстват турци, гърци, власи, българи и евреи. Кавала е подреден красиво амфитеатрално към морето.
„През пролетта 1913 г основните бази на българския беломорски флот са Дедеагач, Кавала и Порто Лагос. Пристанищната служба в Кавала е командвана от лейтенант Ангел Димитров. На 26 април 1913 г. моряшкият пост в Калала догонва с лодки и задържа на 10 км в открито море гръцкия ветроход „Св. Никола“ и след като на него са открити подозрителни хора и уличаващи докименти, плавателният съд е пленен и отнет в полза на българският военен флот, където е използван до Междусъюзническата война. Тогава пред заплахата да бъде завладян от гърците, на 25 юни 1913 г. моряците го изгарят в пристанището на Кавала и се изтеглят от града.“

„Ирония на съдбата – вдовицата на Никола Вапцаров става любовница на българския кмет на Кавала през 1943 г. Същият град, който бащата на Никола Вапцаров, присъединява към Царство България през 1912 г....“

Посети Кавала

Град с уникална атмосфера: старинния Кавала върху тепе, издигащо се над морето, а над него - средновековната цитадела. Богат нощен живот.

Резервирай изгодно нощувка в Кавала! »
Посети Амолофи бийч

Един от най-чистите плажове в цяла Гърция: бисерни води и фин златист пясък.

Резервирай изгодно нощувка в близост до Амолофи бийч!»
Посети Керамоти

Любимо място за почивка на хиляди българи: огромна пясъчна ивица срещу остров Тасопула.

Резервирай изгодно нощувка в Керамоти!»

Бисерните плажове около Кавала

Изглед от днешна Кавала
Безспорно, ако отседнете в Кавала, ще се потопите в атмосферата на един приказен амфитеатрален град, чието лице е обърнато към морето. Кавала е най-атрактивното място за вечерни забавления в тази част на Гърция – източно от река Струма. Кавала предлага голямо пристанище, красиви и удобни места за почивка – паркове и градинки с пейки, обърнати към морето, старинен град с неповторима средиземноморска атмосфера и отлично запазена средновековна крепост на върха на градския хълм.

Амолофи бийч
Само на 18 километра от Кавала се намира един от най-добрите плажове в Северна Гърция - пясъчната ивица Амолофи.Тя се отличава с необичайна чистота, прозрачност на водите и фин златист пясък, който приврича туристи от цяла Европа. Край плажната ивица има безплатни паркинги за автомобили със специални мрежи, които образуват сянка.

Руини на византийска крепост край Амолофи
Амолофи е само на 2 километра от градчето Неа Перамос. Допреди 100 години мястото е било безлюдно и по-известно с руините на голяма византийска крепост.През 20-те годинина 20-ти век в района се заселват гръцки бежанци от Мала Азия. Кристалните плажове на Амолофи са обозначени със син флаг за екологично чиста вода, и са класирани на шесто място сред най-добрите плажове в Гърция /които, на практика, са хиляди/.

Тасос и Керамоти

Плажът край Керамоти - отсреща е остров Тасопула
От Комотини може да поемете по магистрала „Егнатия Одос“ или да изберете старото шосе за Кавала. След моста на старата българска граница – над река Места – изберете отбивката за Керамоти – към Хрисуполи и близкото летище „Мегас Александрос". Керамоти е предпочитано място за почивка на хиляди българи през последните години. Курортът предлага осемкилометрова почти девствена плажна ивица, от която се виждат близкият остров Тасопула и по-далечният Тасос.

Фериботът между Тасос и Керамоти
От Керамоти тръгва редовният ферибот за остров Тасос. Корабите се движат през половин час. Тарифата в едната посока за възрастен пътник е 4 евро, а за дете до 10 години – 2 евро. Пътуването е безплатно за деца под 5-годишна възраст. Ако решите да отскочите до Тасос с автомобила си – ще трябва да платите за всеки отделен пътник в него, както и за самия автомобил. Според размерите и тонажа на превозното средство – цените варират от 18 до 22 евро. За бусове и каравани се плаща по 5 евро на метър дължина. Камионите се таксуват по 20 евро, ако са до 5 метра дълги – за всеки следзващ метър се добавя по 5 евро. Четиричленно семейство /двама възрастни и две деца между 5 и 10годишна възраст/ със среден клас автомобил трябва да плати 40 евро такса в едната посока.

Плажът в столицата на Тасос - Лименас
Пътуването с ферибота продължава около 40 минути и е изключително живописно.Корабите акостират в главното пристанище на острова – в столицата Лименас. 3-хилядното градче разполага с малък кристално чист плаж до старото пристанище,чието единствено неудобство е, че обикновено е препълнен с плажуващи туристи.

Форумът на древния полис
В Лимеанас може да разгледате археологическите забележителности – форума на античния полис, който се е издигал на това място и част от цитаделата му. Приятна за разходки е крайбрежната улица. Задължително на Тасос трябва да опитате местните специалитети - сладко от зелени смокини, зехтин и маслини местно производство.

Българските следи на Тасос

Български часовой на пост - о. Тасос, 1942 г.
В началото на май 1941 г в пределите на българската държава са включени общо 6 беломорски острова – 2 големи и 4 малки. Големите са Тасос и Самотраки. На Тасос през 1941 година е разположена база на българския беломорски флот. Идеята Царство България да разполага със свои егейски острови не е звучала никак ексцентрично през пролетта на 1913 година, когато българската държава владее беломорско крайбрежие с дължина от над 250 километра.

Изглед от Лименас днес
Колкото и невероятно да звучи, Тасос си има своя българска предистория още от Средновековието. Изследователят Стоян Райчевски е издирил любопитни сведения в тази посока: „Българите наричат Тасос още и Златния остров. Едно от старите му селища е свързано с ранното проникване на българите на юг и носи името Вулгаро, променено от гръцките власти на Потамя. Съществува предание, че водата на извора в това село, който се намирал под църквата му, имала същия състав като тази на изворите на Охридското езеро. Според друго предание тук се излекувала една българска царица или княгиня, която от благодарност построила църква.

Изглед от столицата на Тасос
Австрийският историк и изследовател на славянските древности в Гърция Яков Фалмераер чул от гръцкия владика в Солун, че населението на с. Вулгаро и на о. Тасос въобще са потомци на българи. Големият реформатор на гръцката църква през 19 в. Евгени Вулгарос, за когото се твърди, че е бил от български произход, е роден в с. Вургаро на о. Тасос. .“

Посети Тасос

Бисерни плажове, уникално съчетание на планински релеф и море.

Резервирай изгодно нощувка на Тасос! »
Посети Кавала

Град с уникална атмосфера, кристално чисти плажове наблизо...

Резервирай изгодно нощувка в Кавала!»
Посети Солун

Вторият по големина град в Гърция. Атрактивни исторически забележителности. Изискани ресторанти и арт-атмосфера.

Резервирай изгодно нощувка в Солун!»

Солун

Солун: Бялата кула
По „Егнатия Одос“ за няколко часа може да отскочите до Солун и да разгледате центъра и част от историческите забележителности на втория гръцки град. Солун има неповторима атмосфера и чар. Но е безспорно, че е много трудно да се намери място за паркиране в центъра му. Движението е доста нервно и потокът от автомобили набодобява големите европейски мегаполиси. Най-лесно се намира място за кратко паркиране край прочутата „Бяла кула“. Тя е и една от основните туристически атракции. Кулата е построена от османския владетел Сюлейман Велики през 16-ти век. Използвана е като крепост и затвор, в който са лежали много български революционери. Заради масовите екзекуции и изтезанията , кулата е наричана Кулата на еничарите, Камлъкуле – Кулата на кръвта и Червената кула до към края на XIX век. В нея през 1863 г е затворен и изтезаван от османците прочутия български хайдутин Петко войвода.

Изглед от центъра на Солун днес
В началото на 20-ти век населението на Солун е доста пъстро по етнически състав. Най-много- близо 50% са евреите. Втори по многобройност са българите. Доста по-малко от тях са турците. И най-малобройни са гърците. В Солун е роден прочутият български поет Атанас Далчев. В Солун през 1948 година е измъчван и екзекутиран прочутият български войвода Андон Калчев – водач на българската организация „Охрана“, която защитава българското население в Костурско и Леринско по време на Втората световна война. Калчев е лично избран и изпратен с патриотична мисия в Егейска Македония от цар Борис Трети Обединител.